СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – село Крупник празнува 24 Май - Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Всяка година 24 май идва с блясъка на своята тържественост, пренесъл възрожденския си дух през годините, утвърдил се като най-светлия, най-съкровения, най-българския празник.
Това е денят на буквите, на просветата, на духа и на гордостта на поета, написал, „че и ний сме дали нещо на света – на вси славяни книги да четат”.
По случай празника, в двора на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - село Крупник, всяка година по традиция се събират ученици, учители, родители, юбилейни випуски, за да отпразнуват заедно светлия празник. След химна на Република България и издигане на националния флаг, посрещане на училищното знаме, директорът на училището – Венцислав Кълбов, награди ученици извоювали призови места на Международно, Национално, Областно и Общинско ниво. Директорът и кметът на село Крупник Александър Равначки, отправиха своите поздравления към всички присъстващи по повод празника.
Днес отдаваме почит на светите братя Кирил и Методий със съзнанието за своята принадлежност и дълбока духовна връзка с всичко, свързано с името България.“
“24 май за нас е ден, свиден и благословен, с него ние всеки път доказваме, че България от векове е превърнала стремежа към знание и образованост в път към своето бъдеще.“
„Скъпи зрелостници, за вас училищният живот се превръща в минало, което никога няма да се повтори, но вие днес сте повече от богати, защото притежавате труда и знанието.“
От името на зрелостниците, трогателно и прощално приветствие към класния ръководител на 12 клас - г-жа Златева, училищното ръководство, учители и съученици, отправи София Калоянова.
Развлекателната част от програмата включваше кратък рецитал, песни и танци в изпълнение на възпитаниците на училището.
24 май е празникът на хората, които носят в себе си светлината на знанието и които отдават себе си в името на духовната същност на българите.
24 май е най-хубавият ден за българското училище. Ден, в който учителските ръце все не успяват да обгърнат цялата обич, събрана в детските букети и цветя, в топлите детски усмивки и в свенливите думи на благодарност.
