Казват, че паметта е най-силната ни крепост, в тази връзка в навечерието на първи май великата 150-годишнина от Априлското въстание, ученици от СУ "Св. Св. Кирил и Методий" - село Крупник се отправиха на едно незабравимо пътешествие към сърцето на българското Възраждане. По време на пътуването, те се докоснаха до корените си и се завърнаха променени.
Първата спирка бе Историческия музей в Панагюрище, където чениците имаха рядката привилегия и щастието да се докоснат до едно от най-големите чудеса на света – оригинала на Панагюрското златно съкровище! На историческия площад в Панагюрище, сред гърмежите на възстановката на избухването на Априлското въстание и развятото знаме „Свобода или смърт“, децата не бяха просто публика. Те бяха наследници. Гледайки как оживява подвигът на панагюрци, видяхме в очите на нашите ученици нещо безценно – осъзнаването, че свободата не е даденост, а изстрадан дар. Емоцията беше толкова истинска, че за миг границата между минало и настояще изчезна.
Втората вълнуваща спирка от пътуването им е било посещението на Националния музей „Васил Левски“ в Карлово. Това е мястото, в което човек влиза на пръсти, а сърцето затихва от вълнение. С вълнение прекрачиха прага на ниската, белосана къща, където е проплакал най-великият българин. Учениците видяха скромната стая, в която е израснало малкото момче Васил Кунчев, и докоснаха духа на онова време – време на силна вяра и чисти идеали. Най-разтърсващият момент бе пред витрината със запазения кичур коса на Левски. Тази малка частица от него, която майка му, баба Гина, е пазила като най-скъпа реликва до края на дните си, докосна душите на всички ни. В този миг Апостолът спря да бъде просто портрет от стената и стана жив, истински и още по-близък до нашите сърца.
Девическото училище в Сопот. Там времето сякаш бе спряло, а учениците от Крупник имаха уникалния шанс да прекрачат прага на една класна стая отпреди повече от век – същата, в която Вазов „настани“ своята героиня Рада Госпожина. Децата за миг забравиха за таблетите и телефоните, за да се потопят в атмосферата на взаимното училище. Най-голямата атракция бяха сандъчетата с пясък. С голямо старание и любопитство, учениците опитаха да изпишат първите си букви върху финия пясък – точно така, както са го правили децата през Възраждането. Това „завръщане“ в миналото предизвика много усмивки и ни накара да оценим колко труден, но и свещен е бил пътят към знанието за нашите предци.
В дома на Иван Вазов в Сопот историята проговори чрез словото. Всеки ъгъл в старата къща сякаш пазеше страниците на „Под игото“. Възпитаниците на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – село Крупник усетиха уютната топлина на българското огнище, от което е тръгнал Патриархът, за да опише целия ни народ. Те се изгубиха в миналото, за да открият себе си. Завърнаха се у дома с гордо вдигнати глави и с едно тихо обещание в сърцата – да пазят този огън жив.
