Простено-Прости! Така започна откритият урок на четвъртокласниците от село Крупник, които бе проведен в навечерието на празниците.
В седмицата, която разделя Месни от Сирни заговезни или така наречената Сирна неделя или Сирница, учители и ученици от СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – село Крупник пресъздадоха старите български обичаи.
Под ръководството на г-жа Павлина Чифлигарова и г-жа Симона Равначка, децата от четвърти клас от СУ – село Крупник по автентичен и стар български начин, показаха на своите гости за всички традиции и обичаи за деня на всеопрощението. Да запазим българските традиции, това е важно, да знаят нашите деца за всички обичаи, да носят в себе си българщината и красиви ритуали от времето на нашите предци.
В специално изработени кътове, облечени в стари български носии, четвъртокласниците под формата на пиеса, пресъздадоха Сирница и споделиха, че обичаите и празниците, изпълнявани в този период, са свързани с прехода от зимата към пролетта.
Седмицата завършва със Сирната неделя, наричана още Сирни поклади, Прошка, Големи заговезни, Велики заговезни. Целият ден преминава в гостувания, младите посещават по-възрастните си роднини – родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, като изричат „Прощавай!”, „Господ да прощава, да си простен!” отговарят по-възрастните. Така вечерта, когато цялото домочадие седне около празничната трапеза да заговява, всички трябва да са си простили. Оттук и вечерята наричат прощални заговезни, прошки. Тъй като месните гозби вече са изключени, на софрата са наредени блюда с риба, баници със сирене, масленица (тутманик), мляко с ориз, сирене, яйца, орехи. Тази вечер за последен път преди Великденските пости се ядат млечни произведения. Присъства и неизменната за празника бяла халва.
След вечерята се изпълнява традиционният обичай хамкане, ламкане или люскане на халва, яйце или парче сирене. Бабите завързват на една греда на тавана червен вълнен конец, на който е закачено парче халва, сирене или варено яйце. Децата се нареждат в кръг на пода, с ръце отзад и когато бабата разклати конеца, те се втурват и надпреварват да захапят парчето с уста. После запалват конеца и по това как гори гадаят за бъдещата реколта, за това дали ще раждат домашните животни, дали младите ще се задомят и ще имат челяд. Пепелта от изгорелия конец се запазва за цяр през годината. Краят на обредната вечеря се отбелязва с гърмежи на пушки на двора, като така се възвестява началото на Великденските пости. Вярва се също, че гърмежите ще осигурят агнене на овцете и роене на пчелите. През цялата седмица се спазват строго някои забрани – жените не трябва да перат и да простират бяло пране, за да не бие град през лятото.
Един от най-типичните обичаи за Сирница е паленето и прескачането на големи заговезнишки огньове от момчета и ергени. Те събират клони и царевична шума за огъня през цялата изминала Сирна седмица и ги подреждат на купни по височините около селото. В различните български краища купните наричат сирници, олелии, оратници, ойдалии, курковници, урбалки, гаганици. В неделя вечерта ги запалват, като се вярва, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да бие градушка. Високо лумналите в мрака огньове се виждат от всички в селото и създават празнично настроение. На мегдана се извива последното преди постите буйно смесено хоро, за да растат буйни и високи посевите. След това хора не се играят до Великден (изключение е буенецът – хоро, играно от лазарките). Малките момчета палят по улиците из селото по-малки огньове. Около пламъците изричат хумористични стихове, често пъти и не съвсем благопристойни. Цяла нощ мъже, жени, момци и деца прескачат огньовете за здраве, за плодородие, за да се предпазят от бълхи и за да не пада градушка.
В залата по интереси в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – село Крупник бе изпълнена с българщина, с традиции и обичаи и всичко това се случи благодарение на изключителната подготовка на четвъртокласниците и техните преподаватели. Гости на празника бяха кметът на село Крупник Александър Равначки, общественици, педагози, родители и близки.
