Премини към основното съдържание

Почитаме светец, подложен на мъчение заради добрината си

Преполовение. Св. мчк Теодот. Св. 7 девици. Св. мчци Петър, Диориний, Андрей, Павла, Христина

 

Св. мъченици Теодот Анкирски, Петър,
Дионисий и дружината им († 303)

 


Пред картината на ужасите при гонението на християните и при описването на яростната вражда на гонителите душата се успокоява, като вижда какви образци на християнската висота представлявали гонените последователи на пълното с любов и смирение Христово учение. Един от тия гонени последователи бил и св. мъченик Теодот. Той, подобно на св. ап. Павел, станал „всичко за всички“ в онова време, когато избухнало страшното гонение при император Диоклетиан.

 

Съдържател на страноприемница в гр. Анкира, неоткрит още от езичниците, християнин Теодот ревностно и разни начини помагал на своите едноверци. Той ги укривал у дома си от преследвания, хранел гладните и лишени от покрив и имот християни, ободрявал ги и откупувал затворените в тъмница. Телата пък на умрелите мъченици той издирвал и откупувал с голяма цена и погребвал по християнски, макар и да знаел, че заради това сам се излага на опасност да бъде измъчван и дори убит.

 

Така се и случило. Между другите християни в това време били заловени седем девици, доживели до старост в целомъдрие, които заради изповядване на християнската вяра били предадени на различни изтезания, след което били хвърлени в езеро с привързани на шията камъни.

 


Свети Теодот заедно със своя сродник Полихроний и някои християни намерили телата на мъченичките и ги погребал. Когато на другия ден управителя узнал това, страшно се разгневил и заповядал старателно да издирят виновните, а телата на светите мъченички били извадени от земята и изгорени.

 


Между другите християни, подозирани по тоя повод, бил задържан под стража и Полихроний. От страх, че ще бъде смъртно наказан, той издал Теодота. Като узнал за това, Теодот доброволно – въпреки че имал възможност да се скрие – се отправил при управителя. На убеждаванията от страна на всички присъстващи да се отрече от Христа, Теодот възразил с реч за суетата на езичеството и с проповед за Христа, с което възбудил най-силно негодуване в жреците и народа, които настойчиво искали смърт за дръзкия хулител на техните богове. 

 

Теодот бил подложен на най-жестоки изтезания. След 15-дневен затвор и след нови изтезания той бил предаден на смърт 303 г.