Обединено училище „Св. Паисий Хилендарски” – с. Долно Осеново, община Симитли, организира конкурс в различни направления: написване на разказ (съчинение), изработване на книжка с любими стихотворения, посветени на будителите; рисунка; изготвяне на електронен продукт. Поводът за тази инициатива е свързана с честване на Патронния празник (27 октомври) и отбелязването на 110-годишнината от основаване на училището.
В конкурса участват голям брой ученици от община Симитли.
От Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий” - гр. Симитли, трима ученици от 5. „Б” клас са класирани на две втори и едно трето място. Ръководител на петокласниците е Ангелина Василева, гл. учител по български език и литература.
ГЕРГАНА СТОИМЕНОВА - второ място, направление „Изработване на книжка с любими стихотворения, посветени на будителите”. Нейният продукт „Моят будител в рими” се отличава сред останалите творби със своето творческо изпълнение: твърда корица, цветна илюстрация, краснопис; много добра езикова и стилистична култура.
Петокласникът НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ грабна призовото ВТОРО МЯСТО в направление „Разказ/съчинение”. В съчинението си „Моето училище” той изразява своето виждане за това какво е за него училището и защо толкова много го обича.
ДЕА ИВАНОВА – трето място, направление „Изработване на книжка с любими стихотворения, посветени на будителите”.
Грамота за участие получиха ХРИСТИНА ПЕНЧЕВА – 12. „А” клас, ВАНЕСА КОВАЧКА – 9. „А” клас (с ръководител: ВЯРА БОЯНСКА); ДАРИЯ БОЯНСКА, БИЛЯНА СТАНКОВА, ВИКТОРИЯ ЯНЕВА и ДЕНИСЛАВА МАЛИНОВСКА – 5. „Б” клас.
Г-жа Таня Янкова – директор на СУ Симитли - днес официално връчи грамотите и наградите, изпратени от Обединено училище – с. Долно Осеново, общ. Симитли.
Гости на тържеството бяха Ваня Добринска – зам.-директор на СУ, Борислав Дафков – зам.-директор на СУ и учители, преподаващи на учениците.
МОЕТО УЧИЛИЩЕ
(СЪЧИНЕНИЕ)
НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ, 5. „Б” клас
СУ „Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Симитли
Моето училище е моята крепост.
Училището е място, в което се научаваме да бъдем себе си. То не е просто една сграда, в която всеки ден отиваме, за да прекараме по-голямата част от деня, то е моят втори дом, защото се чувствам в него уютно и приятно.
Училището, в което уча, се казва Кирил и Методий. В него се уча на дисциплина и знания, които получавам от моите учители. То е извор на знания, които облагодетелстват всеки, който иска да тегли към себе си това, което смята, че е най-необходимо.
Обичам моето училище. Защо ли? Защото моите учители ми помагат да усвоявам добре уроците си по учебните предмети, да правя хубави презентации по информационни технологии, да рисувам чудесни картини в часовете по изобразително изкуство, да играя прекрасен футбол със съучениците си. И най-вече обичам да ходя на училище, знаете ли защо? Защото тук ще срещна мама, която е също учител на учениците от първи до четвърти клас.
Обичам всичко в моето родно училище – добрите ни учители, великолепните ми съученици от 5. „Б” клас, класната ни стая, кабинетите ни по информационни технологии, откритите ни класни стаи, физкултурния ни салон. Представяте ли си, ако я нямаше тази институция, откъде тогава щяхме да черпим знания? Ако ги нямаше и учителите ни? Затова трябва да сме благодарни и на училището, и на учителите, които работят там, защото без тях щяхме да сме неграмотни и необразовани.
Сега ще се опитам да ви разкажа как протича един учебен ден в моето училще.
Ще започна с понеделник - началото на седмицата. Първият час имаме музика. Слушайки песните, обичам да се пренасям в бъдещето, за да се видя такъв, какъвто искам да стана. И знаете ли какъв искам да стана? Това е мое съкровено желание и затова само на вас ще го прошепна – искам да стана композитор. Нима има по-интересно занимание от това да остана насаме с нотния лист, върху който да споделям всичко, което чувствам. Жадувам моята музика да се надбягва с вятъра и птиците, за да се извиси до слънцето и от високо да озвучи цялата земна шир. Вторият час е моят любим час – часът ни по литература. Колко много обичам да чета митове, приказки, разкази, басни, стихотворения! Миналата седмица госпожата по български език и литература ни каза една гатанка и никой от класа не можа да я отгатне. Тя гласеше така: „Докато майката слабее, детето дебелее”. Що е то? (Отговор: хурката и вретеното). Затова харесвам часовете ни по литература, защото са забавни и не усещаш кога свършва часът. Какво да кажа за третия час, за часа по математика - също любим предмет: зная таблицата за умножение и деление и задачите, които решаваме за мен са много, много лесни. Следва двоен час по изобразително изкуство. Трябва върху белия лист да нарисувам Есен в парка. Прекрасен сезон! Обичам да сливам цветовете и да рисувам дървета, цветя, слънце, небе, поле, път, рекичка, деца… Нарисувах нашия прекрасен парк в гр. Симитли - с весели деца, с жълто-зелени дървета, с пързалка, с изсъхнали жълто-кафяви цветя, със смеещото се слънце, с килимче, направено от падналите листа на дърветата. Получих отлична оценка за моето произведение на изкуството, сътворено от душа и сърце. И последният ни час е часът по история и цивилизации. В часа научих кой е Паисий Хилендарски, в кой манастир е написал своята „История славянобългарска” и кой пръв е преписал неговата малка книжчица. Разбрах, че трябва да се гордея, че съм българин и че не трябва да се срамувам от своя род и от своя език; не трябва да бъда чуждопоклонник и родоотстъпник. С този час приключих учебния си ден. Следва обедна почивка и след това подготовка за следващия учебен ден. Чувствам се спокоен, удовлетворен и щастлив в моето училище.
Училището е моята крепост, а учителите са моите будители.
За мен училището е слънце, което огрява всяко кътче на света и дава възможност да се образова всеки човек. Аз ще се възползвам от всеки миг, който съм в училище и ще запечатам в съзнанието хората, които ме учат как да преодолявам и да устоявам докрай позициите си.
Завинаги ще обичам моето родно училище.
