На 12 януари празнуват имен ден Таня и Татяна, Татян, Траяна и всички производни.
На този ден православната църква почита паметта на Св. мъченица Татяна. Името на мъченицата от древногръцки означава „устройваща“. Тя била родена в Рим и от малка била възпитавана в християнска вяра. Семейството в което била родена е богато, но криещо християнската вяра. По пътя на целомъдрието тя поела от дете.
Татяна била посветена за дякониса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. Тя се отказала от светски радости и се обрекла на целомъдрие и по този начин още повече засияла като достойна за мъченически венец.
По това време на римския трон се възкачва 16-годишният Александър Север (205-238 г.). Той имал еклектични убеждения: равнодушен към вярванията на другите, той не се придържал към един определен светоглед, поради което всред идолите на различните езически божества в дома си имал изображението и на Христос.
Татяна станала негова жертва. Без да гледат на знатното ѝ положение и на нейния безукорен живот, я завели в храма на Аполон, за да принесе жертва. Татяна изповядвала християнската вяра и отказала да се подчини, паднала на колене и започнала да се моли на Бог - силата на искрените ѝ думи счупи статуята на хиляди парчета.
След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа, младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, като дори изболи очите ѝ и рязали ивици от нейната снага. Според писанията, след всяко мъчение Бог извършвал чудо със своята изповедница - тя се явявала на другия ден излекувана. Чудото потресло римските войници и те паднали на колене, разкаяли се и я помолили да им прости. Императорът се разгневил още повече и посякъл войниците си.
Той продължил да я подлага на жестоки изтезания и хвърлил Татяна на изгладнели лъвове, но дори те не я докоснали, а започнали да се галят в нозете ѝ. Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на "галилеяните", управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченицата.
След всички мъчения, през които преминала и била подложена, църквата я канонизира като Света великомъченица Татяна.
