Свети мъченик Бонифаций бил роб на богатата и знатна римлянка Аглаида. Бидейки християнин само по име, Бонифаций и господарката му живеели беззаконно, като постоянно нарушавали заповедите Христови и се предавали на своите страсти. Но веднъж у Аглаида се появило желание да има у себе си мощи от един пострадал за вярата. „Ако получа желаното – казала тя, – ще построя църква в името на светеца, който ще ми бъде ходатай и застъпник пред Бога”. Тя повикала своя роб Бонифаций и му заповядала да отиде в източните страни, където тогава имало силно гонение против християните. Дала му много пари за пътни разноски и за купуване на мощи, понеже езичниците, като знаели колко много християните ценят останките на светите мъченици, продавали ги за пари.
Бонифаций, като изслушал заповедта на господарката си, казал й на смях: „А какво, госпожо, ако аз не намеря мощи и мене самия убият? Ще приемеш ли ти с чест моето тяло?”
Аглаида сгълчала служителя си, задето се шегува, когато би трябвало да благоговее пред светото дело; разкаянието за греховния живот се пробуждало в нея. Угодно било на Бога да призове към Себе Си и Бонифация, и предприетото от него пътешествие да направи за него път на спасение. Като тръгнал, Бонифаций взел да размишлява за подвизите на св. мъченици, за благочестивия живот на истинските християни, а в същото време погледнал внимателно и в своята съвест. И какво тя му представила? – Живот греховен и нечестив. Бонифаций потреперал. Страх Господен се пробудил в душата му, със сърдечно съкрушение той се каел за греховете си пред Бога и молел всемилосърдния Владика за помощ, за да изправи своя живот. Той постил и се молил през всичкото време по пътя.
В такова състояние на духа пристигнал в киликийския град Тарс. Това станало във време на Диоклетиановото гонение. Ежедневно тълпи християни били викани на съд и предавани на изтезания и смърт. В същото време, когато Бонифаций със своите спътници влизал в града, народът на тълпи се трупал на един от площадите и гледал как убиват християни. Бонифаций казал на спътниците си да разпрегнат и нахранят конете, а сам, без да си почине, затекъл се на площада. Тук множество християни търпели най-жестоки изтезания. Но всички те, въодушевени от пламенна вяра, проявявали изумително търпение; лицата им сияели от радост. Бонифаций гледал техния подвиг и сърцето му се разпалвало. Веднага той се хвърлил към тях и взел да ги прегръща, като викал гръмко: „Велик е Богът на християните, Който дава сила на Своите раби!” Той целувал нозете на светите мъченици, възхвалял ги, искал от тях да се помолят за него. Като видял това, съдията повикал Бонифаций и запитал кой е той.
– Християнин съм – отговорил Бонифаций.
Съдията повторил своя въпрос. Бонифаций пак изповядал своята вяра. Тогава съдията започнал да го заплашва с изтезания, ако не се съгласи да се отрече от вярата си. Бонифаций обявил, че е готов да страда за Името Христово. Започнали да го мъчат, а той се радвал и благодарял на Бога, че го удостоил да страда със светите мъченици. Жестоко го мъчили, а през нощта го затворили в тъмница.
На другия ден отново започнали разпитванията, увещанията и жестоките мъки. Но Господ видимо помагал на Своя служител и му облекчавал мъките от изтезанията. Бонифаций непрестанно прославял Името Господне. Най-после съдията заповядал да му отсекат главата с меч. Бонифаций с молитва предал Богу душата си.
В това време спътниците чакали Бонифаций в странноприемницата и се чудели защо още не идва. Като знаели неговия нетрезвен живот, те отначало не особено се безпокоели и помислили, че някъде навярно той пиянства и се весели. Минала нощта. На другия ден, като видели, че не се връща, отишли да го търсят по града, но напразно. На третия ден пак тръгнали да го търсят и питали всеки, когото срещали, не го ли е видял някой, като описвали неговата външност. Никой не могъл да даде за него сведения. Най-после те случайно се обърнали към брата на писаря, който присъствал при разследването на мъчениците. Той им казал: „Вчера един чужденец много пострада за Христа и бе посечен с меч. Дали вие не търсите него?”
Те описали какъв е той по външност. „Като че ли прилича на оня, който вчера бе смъртно наказан” – отговорил братът а писаря.
– Не може да бъде – отговорил им той. – Телата на смъртно наказаните още лежат на мястото, където бяха убити. Може би, ще намерите вашия спътник.
Те отишли и с изумление познали тялото на Бонифаций между телата на мъчениците. Досрамяло ги, че така оскърбявали тоя, който се удостоил със славна смърт за Христа. За петстотин златни монети те купили от мъчителите измъченото тяло на своя другар и, като го обвили в плащаница и помазали с благовония, го отнесли със себе си обратно в Рим. Когато се приближавали до града, Аглаида във видение чула ангелски глас: „Приеми тоя, който беше твой раб, а сега нам брат и съслужител, който ще бъде пазител на твоята душа и застъпник пред Бога за тебе!” Аглаида дошла в ужас и излязла до посрещне връщащите се свои служители.
Като узнала за станалото, тя с голяма чест приела тялото на мъченика, построила на негово име великолепна църква в околностите на Рим и, като се покаяла за предишните си грехове, раздала имението си на бедни и започнала да живее при църквата в смирение, въздържание и голямо благочестие. Така прекарала тя 15 години и спокойно дочакала смъртта си.
