Много достойно представяне в VII национална ученическа конференция по гражданско образование на тема: „Семейство – училище – общество” направиха трима (от общо за училището 13) ученици от СУ "Св. Св. Кирил и Методий" - гр. Симитли, които кандидатстваха със свои есета по темата. Класираните до заключителния етап ученици са трима: Леонардо Цветанов Петров (7 „Б”) и Васил Георгиев Достинов (7 „Б”) – втора възрастова група – с ръководител госпожа Ангелина Василева, и Надя Русланова Филипова (11 „А” клас) – трета възрастова група – с ръководител госпожа Вяра Боянска.
Заключителният етап на конференцията се проведе на 17.04. 2021 година в онлайн среда. Авторитетно жури в състав: Председател на комисията по оценяване: проф. Димитрина Каменова и членове: проф. Николай Колишев, Светлана Василева и Димитър Дуков постави началото ѝ с поздрав към участниците и техните ръководители за изключителните творби, класирани измежду повече от 120 (есета, презентации, проекти, дрматизации).
Само учениците в трета възрастова група имаха възможност да изградят защита на есетата си пред комисията в жива онлайн връзка. Ученичката Надя Русланова Филипова достойно представи училището с много силна и аргументирана защита, за която бе поздравена лично от проф.Каменова – председател на комисията. Призово място не ѝ бе отредено, но тя приключи участието си като победител.
Учениците от втората възрастова група не участваха в публична защита, а творбите им бяха журирани. Вдъхновяващата новина е, че СУ „Св.Св. Кирил и Методий” – град Симитли, има трето място. Ученикът Леонардо е впечатлил журиращите специалисти с есето си на тема: „Ти, учителю”. Поздравления за творческата енергия, Леонардо!
С респект и пожелание за още по-големи успехи споделяме откъси от творбите.
„Ти, Учителю!
Ти, Учителю, възвърна възрожденския си дух и извърши подвиг във времето на пандемия!
Осми март – празнична, но тъжна дата в календара на българския народ. Дата, която ще бъде запомнена с новината за настъпващия коварен вирус – COVID-19. Обстановка – тягостна и мрачна. Затворени междуобластни центрове, затворени градове, затворени училищни сгради. Само душата и сърцето на учителя останаха отворени за нас, учениците.
Аз съм седмокласник и уча в средно училище. Усвоил съм добре правописните норми на българския книжовен език. Ще ме попитате защо пиша думата „Учителю” с главна буква. Защо ли? Защото той, учителят, по време на пандемията извърши подвиг, който е равнозначен на подвига на Македонски (от повестта „Немили-недраги” на Иван Вазов), и който е равнопоставен на героизма на баба Илийца (от разказа „Една българка”, Иван Вазов)…
Благодаря Ви, Учителю! Вие не изгубихте връзка с нас, учениците, а поехте отговорността за нашето образование. Вярвам във Вас и моите мечти ще се реализират чрез Вас. Вашите знания, умения и компетентности дълго ще отекват в моята крехка душа. Семената, засадени в нивата, ще покълнат и ще израстат в големи дървета, с дълги клони и едри плодове. „Плодовете” от обучението ще бера след години. И те ще са зрели плодове. Вярвам, че мечтата ми да стана лекар, ще се осъществи благодарение на моето постоянно учене и моето трудолюбие…
Драги ми читателю, може би ще ме упрекнеш за хвалебствените слова за учителя, но моето добронамерено отношение към него дължа на възпитанието си, което съм получил вкъщи. „Домът е главното училище за човешки добродетели” – както казва американският учен Уилям Елъри. Училището има функция да образова. Главната, основна функция на възпитанието на децата е СЕМЕЙСТВОТО. Моето семейство ме топли, то ме подкрепя, то ме въздига, то най-искрено ме обича. Институцията училище има съществено значение за моето обучение и възпитание. Ако то подпомага за правилното ми формиране като личност, то семейството е основният фактор за моето физическо и психическо израстване…
Образованието е ключ за отваряне на много заключени врати. Ще продължа да уча, да се образовам, да се възпитавам, за да отключа тези врати. Ключът на образованието е доста тежък…
Щастлив съм, че в моето училище има мотивирани учители, от които получавам добри знания и умения. Дават ми ценни съвети, напътстват ме за участие в извънкласни форми, мотивират ме за включване в олимпиади, състезания, конкурси и в национални конференции…
Да обучаваш, да възпитаваш, да управляваш младото поколение по време на пандемия от COVID-19 - ето в това е героизмът не само на учителите, на институциите, но и на цялото общество. Образованието е наистина важно за нас и за да сбъднем мечтите си за него, трябва много усилена работа, дисциплина, труд и учение. Нека училището, семейството и обществото вървят ръка за ръка в подкрепа и вазимопомощ на нас, младото поколение. Вярвам в училището, семейството и нашето демократично общество…
(Из „Ти, Учителю!”, Леонардо Цветанов Петров)
„Училището не е просто място, където получаваме определен обем знания. То е институция, която оформя човешката личност. Училището те среща с много и различни хора, в които виждаш различни модели на подражание и общуване. Тук сетивата ти се събуждат за изкуството. Вече имаш самочувствието, че можеш да прочетеш един текст и да му се насладиш; че можеш да чуеш една песен и да я оцениш; да видиш една картина и да кажеш кое я прави неповторима. Тук срещаш първите си приятели и първите си врагове. В класната стая срещаш първите хора, които виждат смисъл в творческите ти идеи и ти помагат да се потопиш още по-дълбоко в тях. Развиваш мисълта си, защото след всяка една идея се ражда нова… И нова, и нова…
(…)Истинското атестиране на едно общество е в отговора му в моменти на избор. Ако обществото е в състояние да се обедини, когато е надвиснала беда, то значи е изградено, стойностно и с висок морал. Трудностите са нашето изпитание, а отговорът ни – оценката на наученото. Затова не трябва да се фокусираме над понятията семейство, училище и общество като над единични понятия, а като над триада – триадата семейство – училище – общество.
Ако всеки изгради живота си и инвестира в развитието си, залагайки на тази триада, светът ще бъде различен и със сигурност по-добър.
(Из „Триадата семейство – училище – общество”, Надя Филипова)
