Днес, 2 юни, обществеността в Симитли отбеляза Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, отдавайки почит към великия революционер Христо Ботев и всички герои, пожертвали живота си за свободата на Родината.
Честването започна с шествие от сградата на Общинска администрация – Симитли до мемориалния парк в града, където се намира бюст-паметникът на Христо Ботев.
Шествието бе предвождано от барабанчик, а начело застанаха кметът на Община Симитли Апостол Апостолов и председателят на Общински съвет – Симитли Вилимир Александров, както и детския парламент, който вчера пое управлението на Община Симитли за Деня на детето.
В поклонението се включиха представители на общинската администрация, кметове на кметства, ученици и представители от трите училища на територията на общината, както и десетки граждани.
По повод годишнината ученици от 11. клас на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – град Симитли, с преподаватели Кристина Мишева и Светла Иванова, представиха въздействащ рецитал, посветен на знайни и незнайни герои, загинали в борбата за свободата на България.
След края на рецитала признателните граждани поднесоха цветя и венци пред бюст-паметника на Христо Ботев, свеждайки глава пред героичното му дело и отдавайки почит към всички борци за свобода, с чиято кръв е пропита българската земя и на които дължим възможността да живеем в свободна България.
Датата е кончината на българския поет и революционер Христо Ботев през 1876 година. За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници.
На 2 юни 1948 г. точно в 12:00 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в чест делото на българските герои и оттогава това се прави и до днес - в продължение на 2 минути сирените в цялата страна оповестят отдаването на всенародна почит.
Животът и дейността на Ботев не подлежат на сравнение – изпълнени са драматични събития и обрати. Оставил е забележителна публицистика изпълнена с остър изобличителен език и безкомпромисност в бурни времена.
Христо Ботев е роден в Калофер и първоначално учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
Първото си стихотворение – „Майце си“, Ботев публикува във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков. От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Васил Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Любен Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Това е периодът на активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.
През май 1876 г., като част от Априлското въстание, Ботев организира чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., (2 юни по нов стил), в последният тежък бой на четата, Ботев е убит.
Когато е писал поемата си „Хаджи Димитър“, Ботев едва ли е предполагал, че невероятните му думи: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“, той пише и за себе си...!
Поклон пред героите, записали имената си със златни букви в пантеона на честта и славата на България!
