"На Твоя кръст се покланяме, Владико, и Твоето свето Възкресение славим!"
Третата неделя от Великия пост е наречена Кръстопоклонна. В този ден се покланяме пред един от най-ярките символи на нашата вяра – Светия и Животворящ Кръст Господен.
В далечното минало разпятието е използвано най-напред във Финикия и Картаген, откъдето преминава в Рим, а оттам – в Палестина. Кръстното наказание се е считало за най-жестокото, най-позорното, на което римски граждани не били подлагани, а само роби и големи престъпници.
В началото на Новозаветните времена, в родината на богоизбрания еврейски народ, в столицата Йерусалим Христос беше предаден от Своя ученик. Тълпата, викала с радост „Осанна!“ дни по-рано, крещеше вече „Разпни Го!“.
От кръстната смърт на Иисус Христос кръстът се превърна в оръдие на всемирното спасение. Чрез него Христос изкупи греховете на света и даде Себе Си откуп за спасението на всички, които вярват в Него.
На Кръстопоклонна неделя кръстът се изнася от олтара и се поставя в центъра на храма. Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва празнична Света Литургия за спасението на всички вярващи.
Вгледани в Христовия Кръст, ние се учим на търпение - безценна и необходима по всяко време и при всички обстоятелства добродетел. Тя съхранява сили и предпазва от прибързани решения и постъпки. Христовият Кръст ни учи на безпределна любов. Да обичаме себе си, майка и баща, братя и сестри, семейство и деца, приятели, всички, от които очакваме и получаваме добро, е съвсем естествено. Но да обичаш враговете си и да се молиш за тях, както Иисус на Кръста: "Отче, прости им, понеже не знаят що правят!" - това е пълнотата и съвършенството на любовта, при която няма следваща степен, няма друга възможна категория, по-висок връх. Светият Кръст Христов ни учи и на смирение. Вечният Бог, Творецът на Вселената, Синът Божи смири себе Си, "бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна" - свидетелства свети апостол Павел.
Източник: pravoslavieto.com; БНР
