Почитаме Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София.
През втората половина на І век в Рим е живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов.
Майката и дъщерите й не скривали своята вяра и я изповядвали открито. Като разбрал това император Адриан (117-138) заповядал да ги доведат при него. Той се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но те останали непреклонни.
Тогава императорът заповядал да изтезават жестоко младите момичета, докато майка им била принудена да гледа страданията на децата си. Тя обаче проявила необикновена сила през цялото време.
Момичетата не издържат на изтезанията и умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след смъртта на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
На този ден е прието на трапезата да присъстват прясна питка и грозде.
Имен ден имат: София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен, Любчо и сродните им.
София означава мъдрост. Мъдрост, която не говори, защото знае, вижда и помага. Тя черпи силата си от вярата, надеждата и любовта. И ги дарява на света. Мъдростта има своите многобройни превъплъщения в древни и съвременни философии и религии.
В същия ден се чества и паметта на 156 мъченици във финикийския град Тир, пострадали при гонението на Максимиан през 310 г. и през следващите години. Сред тях били и двамата Египетски епископи Пелей и Нил.
