Свети Михаил се е родил в град Потук (предполага се, че това е днешният Батак). Знатните му родители били от първите български християни. От детски години той се отличавал с чистота на живота, заради което бил наричан „свето дете“. В сърцето си винаги имал страх Божий, пребъдвал в пост и молитва, давал милостиня на просяците и посещавал болните, като се украсявал с различни добродетели, кротост и смирение.
След като достигнал двадесет и пет годишна възраст, Михаил постъпил на военна служба, бил назначен за началник на дружина във византийската войска и успял да прогони враговете. След това, като дал наставление на войниците си твърдо да държат християнската вяра, той продължил пътя си към дома. Връщайки се у дома си, той извършил героическото чудо на Свети великомъченик Георги Победоносец: убил огромен змей, който излизал от някакво езеро, и по такъв начин спасил една девица от участта да бъде изядена от него. Но змеят, на когото той отсякъл главата, го ударил с огромната си опашка толкова силно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.
След време, вече у дома, предал с мир блажената си душа на Господа през 867 г.
През 1206 г. цар Калоян пренесъл мощите му в столицата Търново. След падането под османска власт (1393 г.) следите на мощите му се губят.
Патриарх Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни.
Светите апостол Филимон бил обърнат в християнството от свети апостол Павел и пострадали за Христа от гърците езичници по време на царуването на император Нерон, в град Колоси.
Когато веднъж се намирал заедно с други християни на молитвено събрание, езичниците неочаквано го нападнали. Всички се разбягали, освен светите Филимон. Хванали го и го отвели при Артоклис, Ефеския житопазител.
Без всякаква милост бил изтезаван свети Филимон и пребит с камъни.
Така, в мъчение, светият угодник преминали при Господа през 69 г.
