По традиция всяка година на 17 септември православният свят почита Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. В този ден всички ние отдаваме почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
Преданието разказва, че в края на I, началото на II век в Рим живяла една благочестива жена, християнка на име София (в превод името означава Премъдрост Божия). Тя имала три дъщери, които носели имената на християнските добродетели — Вяра, Надежда и Любов.
Времето, в което живеели те се характеризирало с това, че всички, които открито признавали, че са християни бивали преследвани, измъчвани и убивани. Точно такива били майката София и трите ѝ дъщери, както и техния баща, разказа отец Спас Веселински, който е председател на църковното настоятелство и свещеник в храм „Рождество Богородично“ в град Симитли. Майката София успяла да възпита своите деца, още от ранна детска възраст, в християнските добродетели, чиито имена носили те – вяра, надежда и любов.
И това най-силно си проличало, когато трите невръстни деца на 12, 10 и 9 години били изправени пред римските управници, които по всякакъв начин се опитали да ги съблазнят с думи. „Вяра, Надежда и Любов обаче останали твърди в своята вяра, защото от майка си знаели, че римските управници могат да навредят само на телата, но не и на душите им“, добави отец Веселински.
Макар все още да били на крехка възраст трите момичета знаели, че няма по-важно от това да се погрижат за безсмъртието на душите си, а не на телата си. Това още повече разгневило римските управници и когато същите видели, че са безсилни пред децата, които не се подали на съблазните и сладките приказки, издали най-тежката присъда за Вяра, Надежда и Любов – и трите млади момиче били осъдени на смърт чрез посичане с меч.
Майка им София била принудена да наблюдава всичко това, но в очите ѝ не се виждала тъга, а радост от факта, че децата ѝ не са се уплашили и не са се поддали на земните сили. Вместо това до края на живота си децата запазили вярата в Бога, поради което получили безсмъртие за душите си.
Самата Св. София починала три дни, след като погребала децата си. За всичко, което се наложило да преживее, светицата била определена от Църквата като великомъченица. „Именно по тази причина и заради този пример, който имаме от трите невръстни деца Вяра, Надежда и Любов, кръстени на най-великите добродетели в християнството, на 17 септември Църквата отава почит на тях и тяхната майка София“, отбеляза отец Веселински.
Богослуженията, които се служат на този ден са в чест и слава на Вяра, Надежда, Любов и майка им София, защото и четирите трябва да ни служат като пример за подражание, смята още свещеникът. „Нека всеки един от нас, до колкото има възможност и до колкото силите му позволяват, да се мъчи да подражава и да изпълнява тези християнски добродетели“, пожела отец Веселински по повод днешния 17 септември – денят, в който си спомняме, почитаме и прославяме Вяра, Надежда, Любов и майка им София!
