На 6 декември Православната църква почита паметта на свети Николай Мирликийски. Свети Николай е избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите, на семейството и рода.
Той е един от светиите на християнската църква на когото се приписват повече от тридесет чудеса, свидетелство за силата на вярата. Някои от тях дори са изобразявани в икони, които са стилизирали образа на св. Николай, а всяко поколение е добавяло своята почит към светеца. Заради многото чудеса, които е направил, е наречен свети Николай Чудотворец.
Празнуват всички с имената Никола, Николай, Николина, Николета, Нина, Ненчо и производните им. Този църковен празник се свързва с редица традиции, обичаи и забрани.
За разлика от повечето свои събратя светци, Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Когато починали родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.
Всичките му дела имали за цел да умиротворяват, закрилят и дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, заради което го наричали Чудотворец. Често е наричан и Свети Николай Угодник, заради своята отзивчивост да се притече на помощ винаги, когато има случай за това.
Традиции, обичаи и забрани на 6 декември
Празникът съвпада с Коледните пости, но се разрешава консумацията на риба. Задължително на трапезата се слага освен рибно ястие и обредна питка, на която има символи като риба, люспи или кръст. В питката може да се сложи. Вярва се, че на който се падне монетата, ще е здрав през цялата година.
На особена почит на трапезата е шаранът - той се приема за слугата на св. Николай. На трапезата се слага още варено жито, зелник, печен патладжан, фасул, туршии.
Вярва се, че ако запазите голямата кост от главата на шарана, тя ще ви пази от болести през цялата година. Люспите от шарана се събират и се носят в портмонето през цялата година. Според времето на Никулден народът е извършвал гадания за времето в близките месеци. Вярва се, че ако има сняг на 6 декември, зимата ще е дълга и снежна.
Топъл Никулден - пролетта ще е ранна, но зимата ще е студена. Сланата на Никулден вещае, че догодина ще има голяма реколта. Според народното поверие, човек не бива да се поддава на тъга или меланхолия на този ден - вярва се, че това може да доведе до силни студове и нещастие в дома.
Вярва се също, че Свети Николай строго наказва онези, които пренебрегват традициите и нарушават забраните на този ден. На Никулден е забранено да се пере, да се извършва тежка работа, както и да се лови риба.
На този ден православните християни се обръщат с вяра към Свети Николай Чудотворец с най-искрени молби: за изцеление от болести, помощ по важни въпроси, финансово благополучие, щастлив брак или годеж, лесно раждане и даряване на деца. Вярва се, че светецът чува всяка молитва, която идва от сърцето, и никога не оставя без отговор онези, които искрено се обръщат към него.
Житие на св. Николай Чудотворец
Св. Николай е роден около 270 г. в град Патара, в днешна Турция (провинция Ликия), в благочестиво семейство. Родителите му, Теофан и Ника, били богати, но вярващи в Христос - те отгледали Николай в благочестие и милосърдие. След като загубил родителите си в ранна възраст, той наследил богатството им, което по-късно щедро раздал на бедните.
Николай рано проявява изключителна духовност и желание да служи на Бога. Той става свещеник, а по-късно е избран за архиепископ на град Мира в Ликия (сега Демре, Турция). Неговото служение се характеризира с мъдрост, строгост в собствения му живот и голяма любов към хората.
Легендата разказва, че той тайно дал златни монети на трите дъщери на един беден човек, за да могат да се омъжат и да избегнат дългове. Тази история станала основа за традицията да се дават подаръци в негова чест.
През 325 г. Николай участва в Първия Никейски събор, където се обсъжда единството на християнската вяра и се осъжда ереста на арианството. Според преданието той категорично се противопоставя на Арий, а някои източници дори споменават, че по време на дебата Николай е ударил Арий. Това показва пламенната му преданост към истината на християнската вяра.
Николай умира около 343 г. в Мира. Погребан е с големи почести, а векове по-късно мощите на светеца са пренесени в италианския град Бари (1087 г.), където и до днес се съхраняват в базиликата „Свети Николай“.
