151 години от смъртта на Васил Левски, но легендите не умират, защото няма гибел за словото, няма гибел за делото на една личност, посветила живота си на Отечеството.
151 години от онези последни мигове живот преди палачът да окачи въжето, а българинът носи в съзнанието си образа на най-светлата си личност като образ, бе който България нямаше да е свободна.
151 години откакто край София е обесен онзи, за когото ни думите, ни признателността, ни преклонението някога ще са достатъчни.
На 19 февруари 1873 година слугите на Османската империя отнемат живота на най-упорития си душманин, на най-неуловимия си враг, без дори да подозират, че оттам ще започне пътят на вечния Васил Иванов Кунчев, дякон Игнатий, Васил Левски, Апостола на българската свобода. Човекът, чийто образ в съзнанието на българина граничи с величие и легенда, личността, която вдъхновява.
В село Крупник, улицата носеща името на големия български герой „Васил Левски“, се намира барелефна плоча на Дякона, където жители и гости на селото преклониха глава.
По повод годишнината от обесването на Васил Левски, ученици от СУ "Св. Св. Кирил и Методий" – село Крупник рецитираха стихотворения, посветени на Васил Иванов Кунчев – Апостола на свободата.
Деца живеещи на улица, носеща името на Апостола, както и ученици от СУ "Св. Св. Кирил и Методий" – село Крупник изпяха и песни и рецитираха стихотворения, посветени на Васил Иванов Кунчев – Апостола на свободата.
Пред паметника на Васил Иванов Кунчев, преклониха глава и положиха цветя кметът на село Крупник – Александър Равначки, председателят на местния парламент – Вилимир Александров и общинския съветник Кирил Кузманов.
Събитието бе уважено от жители на селото, директорът и учители от СУ "Св. Св. Кирил и Методий" - село Крупник, заместник - кметове и секретаря на Община Симитли, както и общински съветници от Крупник.
