Видовден е. Отбелязва се на 15 юни по стар стил и на 28 юни по нов стил.
Религиозната същност на празника не е добре позната. Според народно поверие, празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци (наричани "градушкари") - Въртоломей и Елисей. Отбелязва се за предпазване от градушки. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.
Според други поверия, това е денят на Видьо, или Видо - езическо божество измежду 4-та градушкари — Герман, Въртоломей, Лисе и Видо.
Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!"
На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към Слънцето.
Според други, празникът е посветен на Свети Вит. Светецът е живял в края на 3. век и началото на 4. век. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон също и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани саси) са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.
Днес според поверията е ден, в който ще се направи равносметка и ще се потърси отговорност, разплата. В по-друг смисъл: „Ще видите!“, „Ще видим!“, както и също „Ще дойде Видовден!“
