Сирни Заговезни е! Това е последният ден преди Великденските пости, които продължават 7 седмици и завършват с Великден.
Празникът е известен още и като Прошка, Поклади, Прощална неделя, Сирница, Масленица.
В седмицата преди Сирни Заговезни, не се яде месо, но могат да се ядат животински продукти – яйца, мляко, кашкавал, сирене и други.
След Сирни Заговезни, по време на поста, се преустановяват всякакви животински продукти и се консумират само растителни храни.
Една седмица преди Сирни Заговезни е празникът Месни Заговезни – последния ден, в който вярващия християнин може да яде месо.
Как и кога се иска Прошка?
Прошка може да се иска през цялата седмица преди Сирни Заговезни, като в днешно време обичаят се изпълнява с най-близките на вечерята на Сирни Заговезни.
Прошка искат по-младите от по-старите с целуване на ръка и думите „Прости“ или „Прощавай“, а отговорът е „Простено да ти е“.
Обичаи на Сирни Заговезни
Празникът е свързан с различни ритуали и традиции – куркерство, ората копата, оруглюване, оратници, хамкане.
На този ден си припомняме Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви". Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
На този ден в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
Според народните традиции, вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при т.нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане". Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.
Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" /слама от царевица/ и "черешовина" /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.
В някои райони със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.
