Маскираните участници са с маски оприличаващи чудновати животни – те представят българската обредност, наследена от траки, славяни и прабългари, която е съхранена през петвековното турско робство.
Характерни са и хлопатарите, чийто звън е съпроводен с хороводните звуци на гайди, тъпан и кавал, минаващи през всички домове. Така се прогонват болести, злите духове и сили, а годината е добра с плодовитост по ниви, животни, хора.
Стопаните посрещат с радост и щедро даряват:
„ -Добре сте дошли у нас! Лани, като дойдохте, прогонихте злите сили и болести. Годината беше добра, голем берекет имаше. „
Стопанката дарява булката, младоженеца, свекър, свекърва. Вдигат се наздравици.
Вниманието се насочва към мечкаря и мечката, след което се изпълнява обичая „борба с мечката“.
Изпълнява се хумористична сценка от 1918-1920г., по идея на бивш белогвардеец Александър Логвиненко - работник в мина „Чучурково“. Добрият цар Максимилиян съди своя непокорен син Адол.
Герои – Скорохолд Маршал, двама гвардейци, Черна Арапия, Гробокопач, Доктор, Поп и други.
