Православната църква почита света Великомъченица Марина. Тя била дъщеря на езически жрец в Антиохия през трети век, възпитана от баща си в идолопоклоничество, но Бог ѝ дал да узнае истината и я призовал при себе си. Марина желаела да получи свето кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши тайнството.
Пръв неин гонител станал самият й баща. 16-годишната Марина срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му изповядвала вярата си, като заради това била подложена на ужасни изтезания. Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението, навели Олимврий на мисълта да я удави.
Вързали я и я хвърлили в грамадна каца с вода, за да я удавят. Тя започнала да се моли на Господа да я развърже, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за вечен живот. След като свършила молитвата оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Тя стояла във водата и пеела хвалебствена песен. След това била осъдена на смърт.
Света Марина се счита за покровителка на водите и закрилница на Южното Черноморие.
За българите тя е символ на небесния огън, покровителка на жътвата, нивите и сеитбите, като затова бива наричана Огнена Марина. В народния календар денят на св. Марина е известен като Маринден. Вярва се, че това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Затова им казвали „горещници”, празнуват се в чест на огнената стихия.
Според вярванията св. Марина има лечителска дарба и помага на незрящи хора.
В Странджа и на места в Родопите тя бива почитана като повелителка на змиите. Ако на този ден някой види змия я кълне с думите: „Нека света Марина да те умарини!".
Сред католиците тя е известна като Света Маргарита Антиохийска и се празнува на 20 юли, когато православните християни празнуват деня на Свети Илия.
Имен ден празнуват Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Маринела, Марин.
