Почетохме героите от Илинден.
С празнично шествие, признателни деца, пораснали, общественици, Общинска администрация – Симитли, детският парламент, кметове, общински съветници, учители и жители на Симитли прекосиха града и стигнаха до паметника Илинден.
Там Надя Ангелова от училището в Симитли припомни кои са илинденци и тяхната история.
Венци и цветя на признателност положиха присъстващите на паметника.
Днес отбелязваме 118 години от Илинденско- Преображенското въстание - естествено продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ.
В началото ва януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес, който взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година.
Макар и да не са съгласни с това решение , Гоце Делчев и неговите най – близки съподвижници се подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година.
Въстанието избухва на 20 юли /илинден/ 1903 г. Най-напред въстанието избухва в Битолски революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските месности на Битолска , Леринска, Костурска,Охридска и Кичевска околии.
На 6 август въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико /дн.Царево/ и Ахтопол.
Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи на неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаване на въстанието свидетелстват данни, според които в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26408 въстаници,4694 души загинали, 205 села опожарени, близо 71000 останали без подслон и 30000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България.
Въпреки своя неуспех Илинденско- Преображенското въстание изиграва огромна роля.. То показва на цялата европейска общност, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.
