Преданието разказва, че през втората половина на І век в Рим живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели.
Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.
„Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!" - казвала с гордост майката София.
Майката и дъщерите не скривали своята вяра и я изповядвали открито. Като разбрал това император Адриан (117-138) се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. Майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си, които умират пред очите й.Императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след смъртта на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях.
Почитаме и се молим на Светите Великомъченици Вяра, Надежда и Любов, и София – да ни дарят с добродотели и мъдрост, да изпълнят сърцата ни с любов към ближните, смиреност и доброта.
Днес празнуват своя имен ден всички с името София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен, Любомир!
Честит празник!
