На 8 ноември Православната църква отбелязва Архангеловден. Това е един от последните големи есенни празници. Архангеловден поставя началото на период, в който хората се вглеждат в себе си, подреждат ценностите си и се подготвят за голямото коледно чудо – раждането на Христос.
Църквата е определила този ден за празник в чест на светите ангели и най-вече на св. архистратиг Михаил когото смята за вожд на небесните сили.
Oсновната насоченост на обичаите през този ден и името на празника се определят от нар. вярване, че св. Рангел е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Той вади душата на човека и затова е наречен душевадник.
На Архангеловден българите колят курбан в чест на светеца-покровител на мъртвите. Обикновено се жертва мъжко животно - овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян.
Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани “Рангелов” или “Господьов хляб”, “боговица”, “света Петка”, “Рангелово блюдо”. Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, се освещава от представител на църквата. Кожата на обредното жертвено животно се дарява винаги на църквата.
Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка. Ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша.
Имен ден празнуват Ангел, Ангелина, Ангелинка, Архангел, Гавраил, Гаврил, Емил, Емилия, Емилиян, Емилияна, Лина, Мила, Миладин, Милан, Милана, Миланка, Милен, Милена, Мильо, Михаел, Михаела, Михаил, Михаила, Михо, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радка, Радко, Радмила, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаил, Рая, Руси, Руска, Руслан, Серафим.
