Лазарова събота, позната повече в народните традиции и обичаи като Лазаровден, е сред най-светлите Християнски празници. Тази година Лазаровден е на 27 април, по традиция ден преди Цветница и Страстната седмица. Името подсказва, че Лазаровден, наричан още Лазар и Лазарница, както и Вход Господен в Йерусалим, се чества в събота, като точната дата не е фиксирана, тъй като празникът е подвижен и зависи от деня, в който се поздравяваме с Възкресение Христово.
Лазаровден е посветен на Свети праведни Лазар Четверодневни – приятел на Христос и неговото чудотворно възкресение с думите на Иисус „Лазаре, стани“, след което всеобща била вярата в Господа, и денят, в който се отбелязва, зависи от това на коя дата се чества през различните години Великден, но винаги е в съботата преди Цветница и Страстната седмица.
Празникът е свързан с приготвянето на обредни ястия и с редица обичаи, най-популярен сред които е Лазаруването. Много българи, носещи имената Лазар, Лазарин, Лазо, Лъчезар и производните им, празнуват днес своя имен ден.
Освен носещите името на възкресения от Христос Лазар, означаващо дълголетие и здраве, и производните на това имена, честващи своя имен ден на Лазарова събота, целият народ празнува този светъл християнски и народен празник, като отваря домовете и сърцата си, за да посрещне лазарките.
Лазаруването е най-яркият обичай, с който е свързан Лазаровден. В народните традиции обичаят бил много повече от празнична традиция, тъй като неомъжените момичета трябвало задължително да лазаруват, за да станат моми, да имат правото да носят определени дрехи и да се готвят за намиране на жених. Не е случайно, че в някои краища на страната лазарките се обличали в невестински костюми, които взимали за празника от наскоро омъжени жени. Така Лазаруването представлявало своеобразно израстване, път от детството към живота на възрастните, преломен момент, от който започвало моминството и готовността на момата да пристане, обичай, изключително важен за момичетата, подготвящи се него с помощта на по-възрастни жени още от началото на Великия пост.
Разучавали богатството от песните, които лазарките пеели на празника, обредите, които трябвало да извършат, значението на криваците, които носели на Лазаровден, обредните танци, които изпълнявали в къщите на стопаните, като „боеник“, при който размахвали бели кърпи, благословиите за здраве, щастие и берекет, с които наричали стопаните и домовете.
Лазаруването много прилича на Коледуването по наричането за плодородие, здраве, късмет, по това, че обредните песни и даруването са част и от двата обичая, по обхождането на селата от дом на дом, за да благословят всеки, но докато лазарки могат да бъдат само момичетата, коледари са само момчетата.
