Кметът на Симитли Ап. Апостолов поиска думата, за да коментира състоялия се конгрес на БФС и избора на Д. Бербатов за президент. Ето какво заяви той в днешния брой на вестник „Струма“:
Преди да анализирам фарса, който Бербатов и компания нарекоха Извънреден конгрес и се самопровъзласиха за ръководители на БФС, искам да го попитам три неща:
1. Кой е истинският Митко Бербатов? Този, който преди да се кандидатира за президент на БФС идваше с охрана на честването на 100 години ФК „Пирин“ и чийто телефон никой футболен човек не знаеше, или този, който след като се кандидатира, си даваше на всеки телефона и се молеше със сълзи на очи на селските кметове да го подкрепят за президент на БФС, защото в противен случай ще стане смешен. Между другото, ако наистина стане президент на БФС, дали отново няма да тръгне с охрана и да стане недосегаем за обикновените футболни хора?
2. Защо след като парадираше, че над 90 % от клубовете Ви поддържат, направихте псевдоконгреса само с 10 % от футболните клубове, или 76 клуба? Къде бяха другите Ваши поддръжници?
3. В крайна сметка някой разбра ли програмата за развитието на българския футбол на Митко Бербатов и защо на срещата му в Благоевград, когато го попитаха каква му е програмата и кои професионалисти са в екипа му, които ще изпълняват тази програма, той отговори, че не може да им каже имената, както и самата програма, тъй като щели да му ги откраднат?
Ех, Митко, Митко, след като ще работиш с такива хора, за които още от сега те е страх, че ще ти ги откраднат, какво ли да си мислим за изпълнението на твоите мечти за българския футбол, или въпросът е само да се докопаме до кокала...
А сега кратък анализ на цирка, който сътворихте:
Грижа ли го е Димитър Бербатов за българския футбол, или мисли само за егото си?
И по-страшното – осъзнава ли, че чрез действията си е на път да причини най-голямото падение в над 120-годишната история на българския спорт: изхвърлянето на всички наши отбори от международния календар?
Доскоро мнозина бяха склонни да оправдаят рекордьора по голове за националния отбор, въпреки недвусмислените индикации, че стремежът към футболната власт е сериозно подклаждат от нарцисизма му.
Дали заради сините му очи, дали заради успешната му кариера зад граница, или дали защото просто е модерно да залиташ по промяната, пък била тя и само подмяна, Бербатов яхна общественото мнение, оставяйки впечатление, че няма алтернатива за шеф на Българския футболен съюз. Или поне така му се искаше.
Началото и намеренията може да са били алтруистични, но с действията си на 18 март 2022 година бившият нападател на „Манчестър Юнайтед“ не само компрометира тотално себе си и обкръжението си, но и разкри истинското си лице. Маските паднаха, а това, което обществото видя зад тях, не бе никак лицеприатно.
За какво иде реч? Бербатов, бившият член на Изпълнителния комитет на БФС Петър Величков и кохортата им не само погасиха безпардоно всякакви правил и норми в демократична и правова държава, член на Европейския съюз, но и се изсмяха в лицето на 90 % от футболните клубове. Които от този ден натам би трябвало да са смъртно обидени от поведението на т.нар. „революционери“. И с право.
Няма какво да се лъжем – Бербатов и сие много добре осъзнаваха, че няма как да участват, камо ли да организират, в какъвто и да е конгрес на футболния съюз, тъй като такъв не бе организиран. Елементарно е – за да има конгрес на БФС (или на каквото и да е съдружие с нестопанска цел), клубовете (членовете) трябваше да получат покана, да излъчат делегати, да бъде обявена процедура за кандидатури за президент и т.н., както е по устав.
Нищо подобно не се случи, от Бояна обявиха още на 1 март, че конгрес няма да има – заради делата, заведени от самите „революционери“ срещу предишния конгрес, които още са в ход и могат по всяко време да пренаредят пасианса. Напук на това обаче, „младите и красивите“ организираха невиждан панаир с една – единствена цел – да взривят обстановката в български футбол, без изобщо да им пука, че последствията могат и вероятно ще са катастрофални.
Няма съдия или прокурор, дори в Северна Корея, който да признае това, което се разигра онзи ден в зала 3, за редовно проведено Общо събрание. И, разбира се, футболната опозиция бе пределно наясно с това, но изобщо не се посвени да се изгаври с близо 80 футболни клуба и да ги изложи на реалната опасност дейността им да бъде прекратена. Защото вероятно точно това ги чака. Те ще са жертвените агнета на болезнените амбиции на наш Митко да се докопа до кокала.
Още по-гадното в случая е, че Бербатов и сие, които иначе много често обичат да използват думата „обединение“ , обявиха на всеослушание, че изобщо не им пука за мнението на останалите близо 600 футболни клуба в България. Ние сме тук, самопровъзгласяваме се за господари и това е. На кого му пука за закони, устави, ред и процедури? Щом ние сме казали, така ще е.
Практики, отдавна забравени в човешката история, но случващи се в центъра на европейска столица през 2022 година, при това под одобрителния поглед на всички държавни институции, които оставиха близо 9 часа група хора да нахлуят в една от най-големите зали в София и да безчинстват безнаказано.
Ами ако утре някой реши да прави държавен преврат в НДК, така ли ще реагират институциите? И как изобщо гражданите да вярват на българската полиция и органи на сигурността оттук нататък?
Дори не си заслужава да се коментират болните амбиции на Бербатов, граничещи с откровена наглост. На 12 октомври 2021 година от трибуната на зала 1 в НДК революционерът обяви, че всичко било редовно и по правилата. И броени дни по-късно блокира вписването на решенията на конгреса... за капак сега организира „конгрес“, който самият той бе атакувал през съда... Неграмотност? Шизофрения? Престъпна схема? Както искате го наречете, но каквито и претенции да имат тези хора към управлението на футбола, оттук нататък, никой не би трябвало да ги приема насериозно.
Какво следва оттук нататък? Доста подведени клубове ще го отнесат и е много вероятно да бъдат изключени от БФС, с което на практика ще спрат дейността си. Хиляди фенове ще бъдат лишени от съкровената си любов заради егото на един човек, пък бил той и голмайстор № 1 на България.
ФИФА и УЕФА, които за разлика от българската държава действат с размах, едва ли ще оставят така нещата и ще се намесят. Нищо чудно да провидят държавна намеса, а тогава последствията ще са страшни – изхвърляне на българските отбори от всички международни надпревари. Което ще върне футболна ни в каменната ера. А тогава кой ще носи последствията?
Митко, Стилян и Мартин – досегашните любимци на нацията, ще си хванат самолета и ще ни оставят в блатото, без да им мигне окото. Също както онзи ден изтръгнаха сърцето и душата на футбола ни.
А ние ще си останем в блатото и ще се чудим кой ще ни е следващия синеок месия, който ще дойде да ни „оправя“ – футбола, че и живота.
