На 7 септември, от 17,00 часа, в Изложбената зала на читалище „Св. Климент Охридски“ Николай Кашев ще представи над 40 платна и икони по случай 83-годишния си рожден ден в изложба „Да уловиш светлината“. Замислена – за юбилея преди три години, която КОВИД пандемията отложи с времето. За да дойде, когато трябва. Съзряла – за почитатели и публика.
Роден е в Лещен. Започнал е учителския си път в Селскостопанския техникум в Банско. Там среща Маргарита – първата и последна любов – негова ученичка. Влюбват се. Изчаква я търпеливо да порасне и като завършва се оженват. Там, в Банско, се ражда дъщеря им.
„Не можеш да уловиш светлината, ако няма любов. - казва художникът, бивш учител и преподавател, почетен гражданин на Симитли. Всяка моя картина е с мисъл за нея, за моята любима жена. Всяка картина е пропита от любов...Мисля си, че затова, може би „улавям“ и светлината, която е като горещо лято. Картините са ми горещи. И това е пак любов. Ако картината не носи любов, тя не може да въздейства на публиката.“
Роден е в Лещен, но се влюбва не само в съпругата си, но и в Черниче – родното село на любимата му жена. 58 години той е жител на едно село, в което създава и своята арт галерия.
Връщал се понякога в Лещен. Там е родното му място. Артистично е. Но в Черниче е неговият дом. Според него тук е и центърът на община Симитли.
Творческият му път в община Симитли започва като художник в РПК Симитли през 1971 година. Но го харесва директорът на гимназията Георги Благоев и го „взема“ в училището.
От 1973 година е учителят по изобразително изкуство.
Завършва Педагогическия институт в Дупница, специалност „Изобразително изкуство“, една година учи в Търновския университет, специалност „Рисуване“, една година в Софийския университет. През 1986 година е удостоен със званието Първенец на Министерството на народната просвета, 2002 година е обявен за Областен учител на годината, 2011 е удостоен със званието Почетен гражданин на община Симитли.
И не престава да рисува.
Живопис и икони.
Прави изложби в София, Благоевград, Гоце Делчев, Асеновград, Ямбол, Банско, Охрид, Делчево.
Картините му пътуват по света – в Италия, Франция, САЩ, Англия, Австрия, Р Северна Македония. Печели сърцата на почитатели и специалисти – има много награди от национални и международни пленери.
И когато разсъждава за това на какво е научил своите ученици отговаря смело: „На морал, защото, според Стендал, живописта не е нищо друго, а изграден морал“. Горд е, че десетки ученици тръгват по неговия път на учители по изобразително изкуство, но и казва, че само малцина са онези, които са избрани да намерят пътя...
Изкуството го храни духовно, изгражда картините по памет, обича природата и обича да рисува сезоните.
И посвещава поредната си изложба пак на нея, на любимата му жена...Независимо , че вече я няма.
И тъгува с усмивка и с рана на сърцето.
А светлината – прониква в картините на художника, уловена, защото е влюбен.
До края.
