На 6 май Българската православна църква почита Свети Георги Победоносец - един от най-почитаните светци у нас, още от покръстването на българите преди 11 века. Той е от малкото светци, който е славен както от християни, така и от мюсюлмани.
На 6 май се чества и Денят на храбростта и празникът на Българската армия.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина.Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
Разположението на Гергьовден в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, а има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Според народните представи, Свети Георги, освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
В народните песни и легенди светията е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.
Народът почита паметта на Свети Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.
Гергьовден е един от най-празнуваните именни дни в България, отбелязван от над 180 000 души. Сред тях са Георги и Гергана, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин и Галина, както и всички техни производни.
Честит празник!
Честито Възкресение Христово, скъпи читатели!
Днес е най-големият празник за всички християни. Празникът на празниците.
Смята се, че Възкресението на Иисус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
Според православната традиция, Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Иисус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на Кръста. През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят за достойното посрещане на празника.
Великден е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Иисус на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Със смъртта си Иисус Христос изкупил греховете на човечеството, а с Възкресението си дал надежда за живот след смъртта.
В евангелските текстове често се споменава, че приживе и Възкресението си след три дни. И когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна.
В навечерието на самия Великден се ходи на църква. След празничното богослужение християните отнасят запалените свещи вкъщи. На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще се окаже най-здраво. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже "борец", ще бъде най-здрав през годината. По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят Великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почит.
Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели седем – тъй наречената Светла седмица, а в продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!
