На днешния 30 януари православната църква почита паметта на светите Три светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. С празника Църквата свидетелства, че те са равни пред нейния съд по заслуги и святост.
Тримата светии са сред най-достойните епископи на Църквата, допринесли за нейното благоустрояване и за утвърждаване на вероучението ѝ. И тримата засияли с безсмъртна светлина след своето блажено отминаване от света.
С годините след кончинат аим, растящият възторг на вярващите християни за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. През 11 век в Цариград се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за „василиани“, „григориани“ и „йоанити“.
Наложила се намесата на самите трима светители, които били посветили целия си живот на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски, който станах митрополит на Евхаита. Тримата светители поръчали на Йоан да каже в Цариградската патриаршия да обиви един календарен ден за общото им честване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво дойстойство пред Бога.
За такъв ден през 1076 г. бил обявен 30 януари. В последно време той е и празник на православните богословски факултети и духовни академии.
На днешния ден се почита и свети благоверни цар Петър Български, син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя свети цар Борис-Михаил.
Историята разказва за пътуването на цар Петър в Рила планина, където от благочестива жажда тръгнал от Средец (София) да търси светия пустинноител Йоан (св. Йоан Рилски). Поради непристъпността на местожителството на Рилския пустинник, царят не могъл да се срещне лично с него, а само отдалеч видял запаления огън на преподобния, който пък видя отдалеч неговата шатра и си разменили писма. Навярно той е съставил известен брой с нравоучителен характер, чийто автор именова себе си „Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний“.
По времето на цар Петър Българската архиепископия е канонично издигнала на самостоятелна Българска патриархия и архиепископът на Дръстър (дн. Силистра) Дамян става първият български патриарх. До наше време се запазили две служби, съставени в негова чест, вероятно в края на десети век: едната е собственост на българския атонски Зографски манастир и съдържа непълен канон и светилния на утренната, а другата е собственост на Белградската народна библиотека и съдържа няколко стрихи на вечерня и утренната.
От много древни времена цар Петър е наречен светец.
