Православната църква почита днес паметта на свети Антоний Велики, считан за основател на християнското монашество.
Свети Антоний се родил около 251 г. в Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Бил на 20 години, когато родителите му починали, като му оставили голямо богатство и грижата за по-малката му сестра. С вродена склонност към подвижничество, свети Антоний продал имотите си, раздал парите на сиромасите, а сестра си поверил на девически дом, след което започнал подвижнически живот.
Житието на светеца, написано от св. Атанасий, разказва за продължилата дълго борба с демоните, която свети Антоний водил. Въздържанието на светеца било засилено до крайност. Една вечер към него се втурнали всевъзможни гадове и зверове, всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!" И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: "Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" И се чул глас: "Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"
Като побеждавал човешката си природа и с почти свърхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не на Антоний, а само на Бога.
В народните вярвания свети Антоний, заедно със свети Атанасий, се считат за покровители на ковачи, железари и ножари. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка”.
Името Антоний означава безценен, неоценим. На днешния ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.
