Днес ще светне в позлата последна горещото лято
и леко ще спусне пътека от слънце до спящия вир.
Раздало смокините зрели на гладен почти без остатък
тръгва със щъркели бели към светлия крехък всемир.
Ден да отстъпи след месец на златната идваща есен
прежни моменти от сладост с меда на пчела да даде.
Приижда росата на утрини с пътища лоши и тесни
(с болка стаена котакът с досада до мен ги преде)...
Аз ще остана в гнездото на птиците есенно празно
последният спомен за лято в дома им, чрез мен ще блести.
Свири за сбогом от вчера в крилете им хладният вятър.
До мене остават перцата на вяра. В тях светлината трепти...
А мракът се буди. И с дъх на узрели къпини лудува
във вѝното пивко преляло от чашата в моята бяла ръка.
Аз го реших: не заминах и сгушена в тебе сънувам
реалност красива и сбъднати нощи след сто чудеса...
(Сбогуване с лятото)
Днес празнува своя рожден ден една талантлива жена, родена в Полето, омъжена в Черниче. Майка на две деца, поетични книги и стотици стихотворения. Талантът й тепърва ще се оценява от литературната критика, но Мими Иванова е обожавана от хилядите ценители на лириката. Пожелаваме й здраве, творческо вдъхновение, радостни срещи, още книги и докосващи стихове!
Зряла смокиня е краят на август.
Сладък и вкусен погалва небцето.
Сякаш налива във чашата Бакхус
вѝно от ангел, пронизан в сърцето...
Сладост вълшебна e пивкото слънце,
земята поило с лъчите си златни.
Хляб животворен във мъничко зрънце
набъбва да зрее в поле благодатно.
Вѝното светло над него бълбука.
/Нива засята със дъжд напоява./
На прага ѝ светъл септември почука -
в злато от есен тревите сияят.
А лятото тръгва към Юга засмяно,
вѝно разлива след дните му Бакхус.
Пияно е утрото. Нищо, че рано е -
дълго сбогува се с края на август...
