Апостол Апостолов е емблематичен управник в Пиринско, кмет на Симитли от 2003 година. Местните го наричат Поли и гласуват за него безапелационно вече пет мандата. Апостол Апостолов се кандидатира винаги като независим, но всички основни партии се надпреварват да го подкрепят на местния вот. Синът му Стефан Апостолов е депутат от гражданската квота на ГЕРБ в Благоевград. Община Симитли е една от най-бързо развиващите се в региона, печели всички проекти, с които кандидатства, слави се като най-предпочитана и харесвана от инвеститори.
- В последното десетилетие Вие сте непобедимият кмет в Община Симитли, сега се кандидатирате за шести път. Как се постигат тези резултати, каква е цената и кое Ви мотивира за нов мандат?
- Преди всичко трябва да имаш отношение към хората и същото време трябва да се опитваш да задоволяваш претенциите им, а през последните години и капризите. Защото в началото нямаше нищо, общината тънеше в кал, нямаше улици, нямаше осветление, тротоари. И хората се радваха и на малкото - на една направена детска и спортна площадка. Но с всеки изминал ден и всички пет мандата зад гърба, се направиха толкова много неща, че хората стават все по-претенциозни и изискващи, искат повече неща да се правят, които ще им улеснят живота, искат модерни неща. И това не е глезене, нормално е когато човек живее добре, да иска и повече и повече. За някои неща дори ме критикуват, което аз намирам за нормално и градивно, слушам гласа на хората и се опитвам да чуя всеки. Летвата се вдига на всеки следващ мандат, това е голямо предизвикателство за мен. Освен това аз съм единственият кмет, управлявал досега, който е родом от Симитли. За мен общината е кауза. Искам да я видя просперираща, искам младите хора тук да живеят и да работят, да отглеждат децата си. И това малко, по-малко става. И когато не се големееш, не гледаш над хората, а ги чуваш, то няма как те да не ти гласуват доверие. Аз нямам приемен ден, защото не искам хората да се съобразяват с мен, а аз с тях. Те знаят, че когато и да дойдат при мен, аз ще ги приема и изслушам и ще търсим решение на проблемите.
- В община Симитли съществува един феномен, жителите не ви казват кмете или господин Апостолов, а всички ви наричат Поли и ви чувстват много близък. Това как го приемате?
- За мен това е нормално обръщение, когато някой ми каже „Кмете“ или се обръща към мен по фамилия, се стряскам. Аз ходя и сядам на една трапеза с тях, познавам радостите и болките им. Искам те да бъдат моите съмишленици в плана да направим нашето си родно място китно и добро. Аз не обичам да ходя с костюми, да се возя в лимузини. Те ме знаят, с тях съм винаги навсякъде. Затова и всички ми казват по име. Преди да стана кмет си бях такъв, сега съм същият, успях да се опазя от суетата и съм близък с хората. Ако искаш хората да те ценят, ти си длъжен да им отвърнеш с още по-голямо уважение, без значение кой какъв е.
- А не Ви ли е изкушавала идеята за политическа кариера?
- За никой не е тайна, че аз отдавна можех да стана депутат, имал съм много предложения за политическа кариера, но съм един абсолютен националист, когато става въпрос за родното място. За първи път буквално от дома ме извлякоха хората през 2003 година и казаха - трябва да станеш кмет, иначе загиваме, тъй като дотогава нищо добро не се случваше. Милея си за общината и затова отказах да правя друга кариера.
- За община Симитли всички политици казват, че кметът е железен, а жителите са винаги зад него, затова и тук основните политически сили застават на избори зад вашата кандидатура. Как се мобилизират хиляди хора, при това от различни партии?
- На първо място аз не ги лъжа, не обещавам неща, които не мога да свърша и не зависят от мен или общинската администрация. В общинския съвет съветниците споделят възгледите и идеите на кмета за развитието на общината, а тези идеи идват от срещите, които правя с хората. И когато те са наясно, че пречките идват „отгоре“ за нещо, то те първи казват: „Кмете излизаме на протест, ние ще си воюваме за правата“. Има и такива, които ме критикуват и не са съгласни с това, което правя, никой не е харесван на сто процента и добре, че е така. Това ме амбицира за повече и повече работа. Винаги се кандидатирам от „Бъдеще за община Симитли“, моята партия е община Симитли, ние не сме допуснали тук да има политически крамоли и остро противопоставяне. И сега пак е така. За нас интересите на общината са над всичко и затова тук хората са много задружни, нещо което трудно се разбира „навън“.
- Кмете, официалната предизборна кампания още не е стартирала, но тази година всичко е по-различно. И агитацията започна по-рано, преобладава негативното, компроматите. Всичко се случва в социалните мрежи, плаща се на тролове, правят се сайтове, оклеветяват се хора. Виждам, че и Вас тази мода не ви е отминала, и вас ви атакуват по същата схема. Как се справяте?
- За съжаление е така, и в нашата община се появиха мераклии за власт, които водят негативна и лъжлива кампания. За мен истинският фейсбук е лице в лице, срещам се непрекъснато с хората, не приемам да си говоря чрез компютър, аз съм свикнал да говоря на място, да обясняваш, да решаваш проблеми. А да се скриеш у дома или да седиш да пишеш глупости на компютъра, с фалшиви профили, това за мен не е мъжко поведение или пък да наемеш двама-трима пиари, които да пишат от твое име небивалици и да очерняш този или онзи, не е поведение на човек, който има желание да управлява. Излез с лицето си, с програмата си, защитавай позиции и идеи, така разбирам аз предизборна битка.
- Как реагирате на лъжите?
- Има хора, които наистина вярват, но в крайна сметка човек, който те познава добре трудно може да се подведе. Наскоро за мен прочетох, че има доклад на Сметна палата, откраднати били пет милиона. Ако е така, то логично е, да те докладват веднага на прокурор, а подобно нещо няма. Аз влизам в обяснителен режим само в открит разговор с хората на улицата, хората от моята община. А не се обяснявам на тролове във фейсбук, които се крият. Жителите на общината не са глупави, те виждат кой какъв е. Аз не съм върнал никой, който е потърсил помощ. Идват за болни - звъня, търся най-добрата болница, пращам ги там, ето онзи ден изгоря къщата на наш съгражданин. Дъщеря му ми се обажда и казва: „Моля ти се, звъни на татко, че ще получи инфаркт“. Звъня на човека и му казвам само две думи: „Батко, спокойно, знаеш, че никога няма да те изоставим!“. Веднага тръгнахме да правим кампания, да събираме пари, вече тече ремонт на къщата и проблемът ще бъде решен. Това се вижда и оценява. Това е най-добрата кампания, а не троленето по фейсбук.
- Вие сте и община, която си избира свой народен представител и това е вашият син. Не Ви ли обвиняват в шуробаджанащина, как така стана, че Вие сте кмет, синът Ви - депутат и хората ви избират и ви вярват?
- Да така е, ние работихме съзнателно да имаме свой народен представител, защото преди ходихме да се молим на други, в други градове, които не ни разбираха проблемите. И всички партии се обединиха около този модел да имаме собствен депутат, който да е непрекъснато тук и да ни познава. И ако има недостатък в този модел, то това е, че сме баща и син. Хора, които не ни познават от други общини, гледат на това, че едва ли не това е шуробаджанащина, феодален модел, типично по български така се мисли. Той имаше предложение да влезе в листата на ГЕРБ от гражданската квота. Прие при условие, че се приемат неговите каузи за инвитро процедурите и раждаемостта. Тогава за мен беше странно това негово настояване. Признавам, лаик бях по темата за инвитрото, за което той дава своята заплата. И един ден седнахме да говорим и да ми обясни повече, разбрах, че това е сериозен проблем. Той ми каза „Татко, огледай се около мен, колко мои приятели нямат деца, а искат, какво е животът, ако не създадеш поколение“. Тогава разбрах, че неговата кауза е важна и значима. Ние работим в тандем и в полза на хората, а пък кой каквото иска, това да си мисли.
- Какви са неотложните и важни проблеми, които искате да решите като кмет и какво е за Вас кметуването?
- Симитли има крещяща нужда от създаването на пожарна, която да е ситуирана на територията на общината, а ние сме към Благоевград. Сегашният вътрешен министър ни разбра мъката, направихме с него среща и получихме твърдото негово обещание, че в бюджета на МВР ще бъде включено създаването на пожарна команда в община Симитли. Онзи ден, когато бяха протестите на земеделците, стана пожар, пожарната се е забавила заради тях и къщата на човека изгоря. Можеше и да не стане така, ако имахме тук пожарна команда. Основен приоритет ни е зеленчуковата и рибна борса, преборихме се тук да бъде една от шестте, които ще се правят в България. Тази, в Югозападна България, ще бъде в Симитли. Другият ни приоритет ни е да напълним Индустриалната зона с предприятия, което вече започна да става факт. И първата Високотехнологична индустриална зона в България ще бъде тук, тя е към предприятието „Индустриални зони“, което се ръководи от Министерство на икономиката. Това са основните неща, върху които е залегнало бъдещето развитие на общината. За мен кметуването не е самоцел, аз два мандата бях единствен кандидат в общината. В момента имам опозиция, но това не ме притеснява. В крайна сметка - глас народен, глас Божи. Ако народът прецени, нека ме смени. Дразня се, че моите опоненти казват, че аз купувам партии, защото основните политически сили ме подкрепят. За мен това е абсурдно, как ще купя Борисов, Нинова и други? Те ми дават доверието си, защото ме познават.
- Как стана така, че Вие привличате доста инвеститори, които заобикалят Благоевград например и идват в Симитли?
- За последните 20 години работим за това тук да има работа за местните. Аз съм станал кмет, идвайки от бизнеса. Знам какво искат инвеститорите, какво им трябва, и от първия ден в който влязох в общината, започнахме да работим в тази посока, въпреки че това не е работа на кметовете. Но хората имат очаквания и затова се впрегнах да работя в тази посока, още повече, че профила на Симитли беше миньорски. Но когато се закри въгледобивът, мините, тук нямаше друга алтернатива, освен да търсим друг поминък за населението. Така започнахме промишлената зона, после Индустриалната зона, да привличаме инвеститори, които искат добре да бъдат обслужвани. Ние не слагаме чип карти на входа на общината, всеки се обслужва по-най бързия начин. И сега имаме вече над 1500 нови работни места, разкрити само в промишлената зона.
- Какво значение има за Вас довършването на АМ „Струма“?
- За нас тя е много важна, на първо място е заради запазването на здравето и живота на хората. Ако се изгради дори в този вид, който последно беше одобрен, едното трасе да минава през Кресненското дефиле, а друго да се качи горе по билото, това ще даде огромен тласък на развитието на туризма. Ние имаме страхотни високопланински, красиви села в подножието на Пирин - Сенокос, Мечкул и Ракитна, Брежани. По проект там има два пътни възела, в дефилето се намира и едно от най-добрите рафтинг трасета в цяла Европа, 90 процента от територията на Кресненското дефиле е на територията на община Симитли. И ако се „върже“ рафтингът с делтапланеризма, със скалното катерене на Коматинските скали ще доведе до бум на туризма за общината. Имаме и минерална вода, прекрасен парк, пет плувни басейна, голям спортен комплекс с футболни игрища, спортна зала с басейн, така че има какво да предложим, а магистралата ще доведе хората при нас.
- Държавата помага ли достатъчно на общините или е длъжник?
- Абсолютен длъжник е държавата на общините. От началото на демокрацията говорим непрекъснато за децентрализация, да се промени моделът, да се даде по-голяма власт на общините, но в крайна сметка всичко това не се случва. Къде на шега, на съвещание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) винаги съм казвал, че децентрализация реално ще има, когато пред НСОРБ има абревиатурата „ПП“, тоест „политическа партия“. А да видим тогава кой ще ни бие като партия. И да имаме едно правителство, което не искаме да дели общините, според това кой е на власт, на бели, сини, зелени, червени. Общините са гръбнакът на държавата, а ние се грижим точно за хората в общините и всеки един кмет има амбицията и желанието да направи колкото се може повече. Тези, които нямат такива цели, си заминават още след първия мандат.
Нашият гост:
Кметът на община Симитли Апостол Апостолов е роден на 10 май 1960 г. в Симитли. Завършил е Висшия икономически институт (сега УНСС) в София, специалност “Финанси и кредит”. Работил е като специалист по приходите в бившия Окръжен народен съвет в Благоевград и в отдел “Държавен финансов контрол”. По-късно се занимава с частен бизнес. От 2003 г. е кмет на община Симитли.
Автор: Светлана Василева, кореспондент на "Труд" в Благоевград,trud.bg
