153 години ни делят от онзи мразовит февруарски ден край София, когато България губи своя най-светъл син – Васил Левски. Сто петдесет и три години от обесването на Апостола на свободата – човекът, за когото думите никога не са достатъчни, признателността никога не е пълна, а преклонението – винаги искрено.
Днес България отново свежда глава пред паметта на Дякона. Днес и в село Крупник улицата, носеща името на големия български герой – „Васил Левски“, се превърна в място на почит и признателност. Пред барелефната плоча на Апостола жители и гости на селото поднесоха цветя и сведоха глава в знак на уважение към неговото безсмъртно дело.
По повод годишнината от гибелта на Левски ученици от СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – село Крупник рецитираха стихотворения, посветени на живота и саможертвата на Васил Иванов Кунчев. С вълнение и искрен патриотизъм възпитаниците на местното училище припомниха заветите на Апостола – за чиста и свята република, за равенство и справедливост, за България, в която свободата е върховна ценност.
Днес, те положиха цветя пред барелефа в знак на признателност към делото на Дякона, доказвайки, че паметта за него се предава от поколение на поколение.
Събитието бе уважено от кмета на община Симитли Апостол Апостолов, кмета на село Крупник Александър Равначки, общински съветници от селото Владимир Благоев и Кирил Кузманов, директорът на училището Райна Зашева, общественици и жители на селото.
Днес, 153 години по-късно, не просто отбелязваме годишнина. Днес си припомняме, че няма гибел за словото, няма гибел за идеала и няма гибел за личността, посветила живота си на Отечеството. Левски остава жив в паметта ни – в училищата, в историята, в сърцата на българите.
Поклон, Апостоле!
