Премини към основното съдържание

14 декември - Ден на ветеринарите

ветеринарната дейност, ветеринари, празник

Честит професионалния празник на ветеринарите!

Днес всички ветеринари празнуват своя професионален празник.

Датата 14 декември не е случайна и е избрана във връзка с приетия на този ден първи закон, регламентиращ ветеринарната дейност и санитарен контрол в България.
 

В денят на професионалния празник на ветеринарните лекари поднасяме кратка полезна информация.

До освобождението на България от османска власт в страната няма квалифицирани ветеринарни специалисти. Първи организатори на ветеринарната медицина в България са ветеринарни лекар и от руската армия след Освобождението през 1878 г. по покана на българското правителство много от тях остават в България.

 

Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и др. Ветеринарната служба се формира отначало в рамките на санитарната служба.

 

Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на 11 февруари 1879 от Първото обикновено народно събрание.

 

В този документ се споменава, че "на медицинския съвет се възлага издаване на наставления против заразителните болести по хората и животните". Въз основа на Временните правила не са изработени конкретни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарномедицинско образование.

 

През 1881 д-р Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен лекар на Княжество България. Първата му задача е да организира военната ветеринарна служба. Той разработва "Законопроект за положението на ветеринарната част у войската", който се приема от второто обикновено народно събрание и се утвърждава от княз Батенберг с указ от 9 ноември 1882 год.

 

В официалния списък на лекарите от 16 февруари 1883 в раздела ветеринарни лекари освен Иван Нейман са посочени само още три имена. Това показва, че има сериозен проблем с кадрите.

 

В началото на 1886 година на мясото на д-р Нейман за главен ветеринарен лекар и ръководител на военната и гражданска ветеринарна служба в България е назначен Фортунат Игнатий Хелховски. Той разработва глава 11 от Санитарния закон, която урежда ветеринарната служба. Приет е от Петото народно събрание и е утвърден с указ № 545 от 18 октомври 1888 год. Според този закон вече всеки окръг трябва да има ветеринарен лекар.

 

Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г., а през 1923 г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 г. ветеринарните служби стават държавни.

 

След 1944 г. се създават институти по ветеринарно дело. Постигнати са успехи в борбата с епизоотиите и паразитните болести. Провежда се научноорганизирана ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход (Държавен ветеринарно санитарен контрол).

 

Основател на единствения на територията на България "музей по история на ветеринарната медицина" (в Аксаково) е д-р Тодор Савов Стаматаов от град Варна.