Село Крупник откри паметен знак в чест на бежанците от село Зарово — трогателен жест на признателност към историята и съдбата на българите, принудени да напуснат родното си място.
С тържествена церемония и в присъствието на десетки гости, потомци и жители на с. Крупник бе открит паметен знак, посветен на бежанците от с. Зарово – българско село, останало днес извън границите на България, но никога извън сърцата на потомците му.
Събитието започна с изслушване на националния химн.
Местния отец Величко отслужи водосвет, с който освети новооткрития паметен знак и благослови всички, допринесли за неговото създаване. Венци и цветя бяха положени в знак на признателност към предците, напуснали село Зарово в тежките години на Междусъюзническата война.
В официалната част прозвуча кратко, но съдържателно историческо слово от д-р Камелия Грънчарова, което върна присъстващите към събитията от началото на ХХ век. С думи на признание и почит се обърнаха кметът на село Крупник - Александър Равначки, представител на заровски родов Таня Билева и представител на инициативния комитет Тодор Георгиев.
Гости на събитието бяха директорът на училището Венцислав Кълбов и заместник-директорът Диана Стефанова, които също са заровски потомци. За осъществяване на събитието дейно участие взеха г-жа Станка Тънова и г-н Николай Зулямски, учители в СУ - Крупник.
В кратката художествена програма участие взеха деца от училище СУ “Св. Св. Кирил и Методий” - село Крупник Любомира Борисова, Адрияна Деянски потомка от Тъновия род, изпълнение на хоро от детско-юношески фолклорен ансамбъл ДЮФА “Македонче” към НЧ "Владимир Маяковски" с художествен ръководител Анна Крумова. Особено вълнение предизвика изпълнението на стихове на заровски диалект от потомка на заровски род Машеви - Снежанка Аргирова.
След официалната част, гостите бяха поканени в читалището, където бе подредена етнографска изложба с традиционни носии и обредни вещи – предоставени с обич от потомци на заровци. Празникът завърши с почерпка от домашно приготвени заровски ястия.
Така, в деня на откриването, споменът за Зарово отново оживя – не като страница от историята, а като жива нишка, свързваща миналото с бъдещето.
