Църквата почита на 19 септември паметта на Светите мъченици Трофим, Саватий и Доримедонт. Те живели през трети век. Управител на град Антиохия тогава бил Атик, наречен още Илиодор. Той уредил шумно празненство в чест на езическите богове. В този ден в града пристигнали Трофим и Саватий.
Идолопоклонниците като разбрали, че са християни, ги отвели при градоначалника. Когато не пожелали да се откажат от вярата си, ги подложили на мъчения. Трофим бил отведен в затвора, а Саватий починал с мъченическа смърт.
След някое време управителят на Антиохия решил да го изпрати на Дионисий, управител на Фригия, когото познавал като човек още по-зъл и свиреп. Надявал се, че при тоя жесток човек Трофим ще се откаже от вярата си.
Целият път до Фригия бил страшно мъчение за Трофим.
Обут в железни обуща с остри гвоздеи отвътре той вървял подир войниците на коне. Тежките страдания по пътя обаче не сломили твърдостта на Трофим. Той бил доведен в град Синад и изправен пред управителя на областта Дионисий, който заповядал да бъде подложен на безпощадни мъчения. Мъчителите опалвали с огън раните му. Измисляли нови и нови, по-тежки мъчения. После го хвърлили в затвора.
В същия град живеел знатен и богат сановник, на име Доримедонт. Той бил християнин, но таен, поради страх от езичниците. Като узнал за положението на Трофим, почнал да го посещава в затвора. Донасял му храна и други необходими неща. Превързвал раните му.
Настъпил някакъв езически празник, на който присъствал Дионисий с всички знатни градски сановници. Доримедонт не отишъл на празника. Дионисий забелязал отсъствието му и пратил хора да го повикат. Доримедонт отговорил на пратените, че е християнин и че като християнин не може да присъства на езическо тържество.
Дълго Дионисий говорил на Доримедонт с цел да го убеди да се откаже от вярата си, но не успял. Тогава го предал на мъчения. При изтезанията той не мълчал, не охкал, а убеждавал мъчителите си да познаят истината. Думите му разгневили управителя. И той почнал да прави мъченията все по-тежки. Твърдостта на мъченика се оказала непоколебима.
Почувствал себе си слаб да застави Доримедонт да се откаже от вярата си в единия Бог.
Дионисий наредил да го затворят в тъмницата и отново започнал да мъчи Трофим. Но и Трофим, както преди, останал непоклатен. Той приемал всяко ново мъчение с благодарност към Бога.
След като се посъветвал с приближените си, Дионосий решил да предаде и двамата, Трофим и Доримедонт, да бъдат изядени от зверовете в цирка. Пред огромно множество народ слугите му ги довели в цирка и поискали да бъдат пуснати срещу тях мечка, леопард и лъв. Зверовете ги заобиколили, но не се допрели до тях. Мнозина от присъстващите там езичници, като видели това, започнали да славят Бога. Те изразявали възхищението си, че истинския Бог по дивен начин пази своите служители.
Тогава било заповядано да ги обезглавят с меч. Така загинали през 278 г. Трофим и Доримедонт.
