Днес се навършват 187 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.
Васил Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. През 1862 г. заминава за Сърбия и взима участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден, в Сопот Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирският дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.
Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер: "Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее".
Апостолът на българската свобода е заловен през 1872 г. в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Обесен "там близо край град София" на 19 февруари 1873 г., Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес.
"Нашата работа зависи от нашите собствени усилия", "Народната работа стои над всичко", "Времето е в нас и ние сме във времето", "Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си". Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на българската свобода Васил Левски.
