На днешния 22 септември отбелязваме 116 години от обявяването Независимостта на България.
На 22 септември 1908 г. в старата българска столица Велико Търново се състои „Тържественото провъзгласяване на Северна и Южна България в независимо Царство“.
С този акт България не само става независима държава, но официално се завършва процесът на Съединението от 1885 г. на Княжество България с Източна Румелия.
В църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново се обявява Независимостта на България, с което страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор (1878 г.). Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов.
Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция (за него е в сила режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили).
Според договора териториите на Северна България са включени в т. нар. Княжество България - автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана.
Компанията на Източните железници запазва своите права на територията на Княжеството. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави.
На 22 септември 1908 г. с акта на провъзгласяването независимостта на България, княз Фердинанд I приема титлата цар.
