В българския народен календар денят след Ивановден се нарича Бабинден. Това е един от големите народни празници, посветен на жените, които помагат при раждане. Бабинден, известен още като Денят на родилната помощ, се празнува всяка година на 8 януари по нов стил, а по стария календар – на 21 януари, като в община Симитли празникът се отбелязва именно по стария стил.
Още от ранни зори, когато първите слънчеви лъчи галят земята, булките с деца до тригодишна възраст се отправят към домовете на „бабите“ – жените, които са помагали при раждането на младите булки и невести, за да им засвидетелстват уважение и благодарност. Те носят китка босилек с варак, сапун, котле с вода и пешкир, целуват ръката на бабата, закичват я с китката и ритуално поливат ръцете й с вода, защото се вярва, че първата, която направи това, ще донесе здраве и щастие на своите деца. Сапунът се пуска отвисоко, „за да върви напред детето“, а бабата го оставя да се плъзне по ръцете й, символично за леко и безпроблемно раждане. С тази вода майките измиват лицето на детето, защото се смята, че тя носи пречистваща и защитна сила.
Тези обреди обикновено се извършват под плодно дръвче, до трендафил или на дръвника. От 1951 година Бабинден официално е обявен за ден на акушерките и гинеколозите, които с търпение и грижа подпомагат появата на новия живот, а днес празникът се отбелязва и в родилни отделения и болници, където се отдава почит на тези жени, посветили живота си на раждането.
Бабинден е не само обреден ритуал, но и социална традиция, която свързва поколенията, съхранява народната мъдрост и знанията за раждането, предавани от бабите на младите жени, и напомня за незаменимата роля на тези жени в живота на семейството и общността, като празник, който празнува живота, благодарността и силата на жената.
