ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ РОМИ!
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ! БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ И ВИНАГИ ТАКА СЪРЦАТИ ХОРА, КОИТО НЕСПИРАТ ДА НОСЯТ И ПАЗЯТ ТРАДИЦИИТЕ ОТ СВОИТЕ ПРЕДЦИ!
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ,
КМЕТ НА ОБЩИНА СИМИТЛИ
Днес, 14 - януари се отбелязва един от най-големите празници на ромите - Василица,Васильовден или Банго Васил. Своя празник, ромите празнуват в рамките на 2-3 дни (13, 14 и 15 януари), като навечерието му е свързано с ритуалите за Бъдни вечер, първият ден е Василица, вторият – Банго Васил, а третият – “патерицата”. Много може да се каже за ромите и големите сърца, които носят, за тяхната култура и душа.Техните празници, обичаи, легенди, песни и танци изпълват въображението с пъстри картини и са неделима част и от нашия живот.
Празнуването на празника е свързано с няколко ромски легенди, които могат да бъдат разделени на два типа. В първия тип Банго Васил е Свети Василий Велики, който е почитан като застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола и спасява давещите се роми.
Във втория тип легенди Банго Васил е "историческа" личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин.
Василица е семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика.Подготовката за празника започва седмица преди празника. Традиционно на празничната им трапеза присъства гъска или петел. Според обичаите, животното трябва да бъде в къщата най-късно на 12 януари и задължително да преспи в дома „за да не избяга късмета“. Сутринта на 13 януари гъската или петелът се коли и в следобедните часове започват реалните приготовления.
На празничната маса присъстват още сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Основна грижа е подготовката на трапезата и изработването на сурвакница. При различните групи роми сурвакниците изглеждат по различен начин. Общото е, че се правят непременно от дрян, а различното в зависимост от областта където се празнува е само украсата.
