В последния ден от месец ноември Православната църква почита Св. ап. Андрей Първозвани (Андреевден).
От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици.
Името на Свети Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.
Църковният празник се нарича от народа Андреевден, Едрей, Едрин или Мечкин ден. Той е свързан в народния календар с представите за прехода от есента към зимата.
Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи.
Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня.
Българската поговорка гласи: "На Едрей ден започва да наедрява денят, колкото едно просено /житно, маково или синапено/ зърно".
Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби. На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.
