На 21 ноември православната църква отбелязва един от най-светлите празници в годината – Въведение в храма на Пресвета Богородица, познат в народната традиция и като Ден на християнското семейство, а в някои райони и като Вълча Богородица. Денят съчетава дълбока религиозна символика и богато народно културно наследство.
В България от десетилетия 21 ноември се възприема и като празник на семейството, децата и домашното огнище. Всяка вечер, според традицията, семейството се събира около трапезата, за да се помоли, да благодари за доброто и да поиска благословия за дома.
Счита се, че на този ден домът трябва да е уютен, спокоен и единен, защото както малката Мария е била въведена в храма, така и децата трябва да бъдат въведени в пътя на доброто и вярата.
Според преданието малката Мария, едва тригодишна, била заведена от своите родители Йоаким и Анна в Йерусалимския храм. Те дали обет да посветят единственото си дете на Бога, тъй като дълго време били бездетни и молбите им за наследник били чути.
Свещениците посрещнали момиченцето с литийно шествие и запалени светилници. Първосвещеник Захария въвел детето в Светая Светих – най-свещеното място в храма, където по канон никой, освен първосвещеника, не можел да пристъпи. Това чудо било знак за бъдещата роля на Мария като Божия майка.
Оттогава Църквата чества този ден като празник на духовното начало, на чистотата, на посветеността и встъпването в Божията благодат.
На празника важат няколко характерни традиции: На този ден трапезата е постна, тъй като денят се пада по време на Коледните пости. Обикновено се приготвят: варено жито, варен боб, сарми с ориз, печени ябълки или тиква пълнени чушки с боб или ориз. Трапезата се освещава със свещ и молитва.
Традиционно родителите насърчават децата към учение, добри дела и посещение на храм. В някои региони водят малките на църква „да ги види Богородица“, за да растат здрави и добри.
В българската народна традиция 21 ноември се свързва и с древен обичай, познат като Вълча Богородица. Според поверията Богородица пази хора и добитък от вълци, които в този период „обикалят селата“. Затова празникът е съпроводен с някои забрани и предпазни ритуали: не се шие, не се плете и не се реже плат – „за да не реже вълкът“; не се оставят ножове и остри предмети на масата и не се работи шумна или опасна работа, за да не се „събуждат злите сили“.
