На днешната дата се навършват 171 години от рождението на Иван Вазов – „Патриархът на българската литература“.
Преди 171 години, на 9 юли 1850 година, в Сопот се ражда един от най-известните български писатели.
Вазов е писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН, почетен доктор на филологическите науки. Той е брат на офицерите от Българската армия – Георги и Владимир Вазови. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, след което в Пловдивската гимназия.
На 20 години е изпратен в Румъния, за да практикува търговия при чичо си, но бяха в Барила, където попада в средите на българските хъшове. Две години по-късно учителства в България. През 1875 година става член на революционния комитет в Сопот. След избухването на Априлското въстание през 1876 година, той емигрира в Румъния.
Първата му стихосбирка е „Пряпорец и гусла“ от 1871 година, последвана от „Тъгите на България“ от 1877 година. По време на Руско-турската война 1877 – 1878 година, пише трета стихосбирка „Избавление“. След Освобождението, Вазов се мести в Пловдив, където развива активна обществено-политическа и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков, в продължение на 5 години, описва вестник „Народний глас“, главен редактор е и на списание „Наука“, съставител е на литературното списание „Зора“ от 1885 година. Заедно с К. Величков, Вазов ,частва в съставителството на двутомната „Българска христоматия“. От това време са поетичният цикъл „Епопея на забравените“, повестта „Чичовци“ и други произведения. През 1886 година напуска България и се установява в Одеса. През 1894 година излиза романът „Под игото“ , последван от драмата „Хъшове“ и романа „Нова земя“. От 1897 до 1899 година е министър на народната просвета в кабинета на Константин Стоилов. Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии и исторически повести. Носител е на ордена „Св. Равноапостоли Кирил и Методий“. Произведенията му са преведени на около 50 езика.
Той умира на 22 септември 1921 година в София.
