Премини към основното съдържание

163-годишният храм в Докатичево посреща миряните в носии за най-големия си празник, сърцата българка съживява старите светини

На 7 юли, храмът в село Докатичево, посреща своя най-голям празник „Рамото на св. Неделя“. Вдъхновител и организатор е Ангелина Попова, която не спира да работи всеотдайно за храмовете в родното Докатичево.

 

За храма като духовност. Като еманация на българщината. Като твърдина. Като уроци. Като мисия – възможна, а понякога и невъзможна...

 

Представяме ви Ангелина Крумова Попова – сърцатата българка от Симитли, строител, художник, майка на трима големи мъже, завършваща в момента специалност

 

„Аудиовизуални изкуства и продуцентство“ при ЮЗУ „Неофит Рилски“, превърнала живота си в отдаване на другите, изгаряща за рода, за историята и културата на родния край, като факел палеща и другите да я последват в трудния път на отстояването.

 

Наследила от своите пра-прадядовци – свещеници в Тросковския манастир вяра, търпение, смирение и любов Ангелина скромно служи на трите храма в Докатичево, на това божествено място, където е минало детството й, където е слушала песните на рода Косови, закърмена с красотата на традицията.

 

Тя съживи един от най-старите храмове – храм „Св. Георги“ и организира невероятен празник, тя възроди спомена за другия храм „Св. Тодор“ в обезлюденото свято пространство на старото гробище на селото. За нея няма умора. И лека полека увлича млади и стари, прави ги съратници в битката на отстояване на духовното и вярата.

 

Подготовката за празника на 7 юли е започнала отдавна, но мечтае тези храмови празници да са почит към храма и отстояване на духовното, а не – пиене и ядене. Мечтае тези празници да събират хората именно във вярата, да си тръгват пречистени и по-богати. А защо да не се превърнат в културни, исторически и религиозни дестинации – да се привлекат туристи, да се оживи скъпия за нея роден край. Ето защо, постлала стари черги, изчистила до блясък свещниците, Ангелина иска да облече за празника в петък всички организатори в носии и моли всички да дойдат, облечени в носии. „Аз ще сложа старите фути от баба, които много обичам. – споделя тя. - Ние всички, които подготвяме празника, ще бъдем в носии. Иска ми се да направим незабравим празник, да го създадем заедно.“

 

Храмът в Докатичево е в подножието на четири планина: Рила, Пирин, Малешевска и Влахина. И това е един от най-красивите и стари храмове в община Симитли, където – с основаването му е бликнала света вода, но с Крупнишкото земетресение се е отдалечила на няколко метра от храма. Пак – близо до църквата. Казват, че е лековита – лекува очни болести и ти става леко като си измиеш лицето...

 

Построен през 1860, храмът и до днес достойно отстоява своята мисия и има два празника – храмов – винаги на 7 юли и на 14 октомври, когато тържествено е осветен. „Храмът е уникален. – споделя Ангелинка. – И хората са ни добри. Всеки ден имаме дарения – парични, икони, радваме се като деца на съживяването му. – Преди няколко дни организирах с колегите от Югозападен университет демонстрация за приготвяне на домашна баница, печена на връшник...Беше много емоционално. А защо да не го правим това за туристи, за ученици и деца – да знаят и помнят.“

 

Трудно, обаче е за нея да приеме, че има хора, които рушат, които не пазят, които не зачитат това голямо богатство. А тези светини, природата, историята, културата, традициите могат да бъдат изключително привлекателни за български и чужди туристи. Тя искрено благодари на всички, които помагат– на кмета на община Симитли Апостол Апостолов, на депутата Стефан Апостолов, на дарители, на последователи. „ Аз не съм сама в този красив път. С мен са много, много хора. Присъединете се към нас! – казва тя и подчертава, че общината е осигурила специален автобус за празника, който ще тръгва от площад „Илинден“в 8,30 и 10 часа.

 

Ангелина отново приканва всички да сложат носия, да изчистят сърцата си и поемат към духовен празник на 7 юли – в подножието на четири планини, до светия извор – на празнична литургия и водосвет, да съберат семействата и почувстват силата на родната земя.