На днешната дата, 30 януари е от онези дати в календара, в които народната традиция и църковното предание не се разминават, а се допълват. Денят е белязан едновременно от силни народни вярвания, свързани с мира в дома и поведението между хората, и от един от най-значимите православни празници – Събора на Тримата светители. И в двата пласта на традицията централно място заемат разумът, мярката и отговорността към думите и делата.Празникът на Тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст е по-различен от другите празници от църковния календар не само защото празнуваме трима светци в общ празник, но и защото всеки един от тях има календарен ден, на който се почита и отделно.
Този общ празник сякаш идва да каже нещо повече от почитане паметта на светците. Историята на възникване на това общо почитане обяснява неговия смисъл. По времето на император Алексий І Комнин (1081–1118 г.) във Византия придобило доста широко разпространение богомилското учение, разпространявано от ересиарха Василий Врач. Той бил публично изгорен на кладата пред многохилядна публика (уви, има и православни клади!), но ереста не утихнала. Водени били много богословски диспути, на които били привеждани аргументи и цитати от църковните отци. В тази връзка възникнали спорове, кой от отците е по-велик. Най-острите спорове при тази „класация“ се завързали около личностите на най-великите. Подобни спорове са непродуктивни, защото не раждат нищо полезно, както безплодни и безсмислени били споровете от апостолско време кой бил Павлов, кой Аполосов, кой Кифин и кой Христов.
Идеята на празника звучи изненадващо модерно: знанието без смирение ражда разделение, а словото без мярка – конфликт. Затова в българската традиция денят се възприема и като своеобразно напомняне, че авторитетът (вяра, образование, обществена роля) идва с отговорност – към истината, към хората и към тона, с който я изричаме.На 30 януари 2026 г. се празнува Съборът на Тримата светители – празник на православното учителство и на единството.
