Св. Ипатий, епископ гангърски, взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.) и се прославил със своя свят живот и дар на чудотворство. На връщане от вселенския събор той бил убит от еретици в 326 г. в Галатия. Мощите му били пренесени в Гангра от християните.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
В памет на свети свещеномъченик Ипатий Чудотвореец, епископ Гангърски
Великият Божий угодник свети Ипатий, епископа на град Гангра, в Пафлагония (малоазийска област, бел.ред.), бил един от триста и осемнадесетте свети отци, участвали в Първия Вселенски събор, свикан през царуването на Константин Велики (от 324 до 337 г., бел.ред.) в град Никея*. Тук заедно с останалите свети отци, изпълнен с Дух Свети и въодушевен от ревност към Православието, той изобличил Арий в ерес и го предал на анатема.
* Този събор се състоял през 325 г. и бил свикан за изобличаване на александрийския презвитер Арий, който безбожно учел, че Синът Божий не е равен на Бога Отца и е Негово творение. Бел.ред.
Свети Ипатий получил от Бога дар на чудотворство; той изцелявал различни недъзи и изгонвал бесове. В едно село превърнал горчивата вода, която течала от планинския извор, в сладка; а на друго място, по неговата молитва, от земята протекъл извор с топла вода, която била лековита. Веднъж, през една тъмна нощ, когато вървял край реката, във водата се появили пламъци, които му показвали пътя, за да не се отклони и да падне в реката.
Също така той убил и една страшна змия. При царуването на Констанций*, който се възцарил след смъртта на своя брат Константин**, в царския дворец кой знае откъде допълзяла една огромна змия. Тя заобиколила царската съкровищница, в която имало много злато и други богатства, спряла се пред входа на тази стая и не пускала никого да влезе в нея. Цар Констанций изпаднал в ужас от това и изпратил да кажат на Божия светител Ипатий да дойде в Цариград, защото името на светеца било прославено заради чудесата, извършени от него по Христовата благодат. Царят посрещнал светеца с почести, поклонил му се до земята и го помолил да прогони с молитвата си от царската съкровищница змията, която никаква човешка сила не можела да прогони. И много други духовни лица се опитвали да я прогонят с молитва, но безуспешно; някои от тях дори пострадали.
* Император Констанций царувал от 337 до 361 г., бел.ред.
** Константин II, по-големият син на Константин Велики, царувал от 337 до 340 г., бел.ред.
А светецът казал за това на царя:
- Царю, дори и нашата молитва да бъде безсилна, твоята вяра няма да остане напразна пред Бога.
След това, като паднал на земята, той твърде дълго се молил. После станал и казал на царя:
- По средата на хиподрума (място за конни състезания, бел.ред.), където се намира статуята на баща ти, нареди да направят пещ, да я разпалят колкото може по-силно и да чакат кога ще дойда.
Веднага приготвили и разпалили пещта. Тогава свети Ипатий, като взел светителския жезъл, отишъл в царския дворец, отворил вратата на съкровищницата и дълго бил змията със жезъла. Народът и царят, обзети от страх и трепет, гледали отдалече и като видели, че змията не излиза (а денят вече отивал към вечерта), помислили, че тя вече е умъртвила светеца, както по-рано се случило с някои от иереите. А светителят Ипатий, като вдигнал очи към небето и призовал на помощ Господа, пъхнал жезъла в пастта на змията с думите:
- В името на моя Господ Иисус Христос, върви след мене! Змията, като захапала жезъла, последвала светеца като завързан пленник. И наистина, великият чудотворец я свързал с Божията сила.
После той излязъл от царската съкровищница и водейки змията, обиколил целия хиподрум и пазарния площад. Народът, като я видял, хваната за края на жезъла и влачена от светеца, се ужасил и удивил. А тя била твърде страшна - дължината й била около шестдесет лакти (лакът - мярка за дължина, равна на 46,2 см, бел.ред.). Като се приближил до огнената пещ, която горяла с големи пламъци, светецът казал на змията:
- В името на Христа, Когото аз, недостойният проповядвам, ти заповядвам да влезеш в този огън!
Тогава страшната змия, като се сгънала, стремително се хвърлила в огнената пещ, в която и изгоряла. Всички, които гледали това с ужас, прославили Бога, че е дал на света през техния живот такъв светилник и чудотворец.
Тогава царят въздал огромна благодарност на Бога и Неговия угодник, когото почитал като свой баща. Той заповядал да нарисуват изображението му на дъска и го поставил в царската съкровищница, за прогонване на бесовете; и като наградил светеца с дарове и с любов го разцелувал, го изпратил у дома му.
