Днес отбелязваме паметта на преподбни Евтимий Нови и Свети Лукиан, презвитер Антиохийски.
Свети Лукиан живял в третия и началото на четвъртия век. Той се родил в град Самосат, Сирия. Бил син на богати и знатни родители. Получил прекрасно образование. Родителите му го готвели за светска служба. Но Лукиан от ранни години обикнал Бога повече от всичко на света.
След смъртта на родителите си, той раздал на бедните своето богатство и заживял строг подвижнически живот. Благочестието, мъдростта и учеността му станали широко известни. Антиохийските християни го поканили да стане свещеник в техния град.
Като антиохийски свещеник Лукиан ревностно служел на Бога, проповядвал вдъхновено Евангелието. Обърнал множество езичници в светата вяра. Открил църковно училище, в което сам бил преподавател.
С особено усърдие изучавал Свещеното Писание и със същото усърдие учел учениците на истините му. За него се говорело, че не можел човек да го види и чуе, без да стане християнин. Неговите мирни и полезни знания внезапно били прекъснати от гонението против християните, което предприел в началото на четвъртия век римският император Диоклетиан.
Лукиан бил осъден на заточение и изтезания, но неочаквано след това бил освободен и се върнал в Антиохия. Отново се заел с предишните си трудове. Гонението обаче пак се усилило след смъртта на Диоклетиан при император Максимиан. Безстрашен и смел, презвитер Лукиан отправил до управителя на Антиохия апология – защита на християнството.
Затова бил арестуван и подложен на големи мъчения. Окован във вериги, бил закаран в Никодимия и хвърлен в тъмница. Мъчителите изтеглили всичките му кости от оставите, и го хвърлили да лежи по гръб върху остри чирепи цели 40 дни. И тъй предал на Бога душата си. Императорът заповядал да хвърлят тялото му в морето. Оттам делфини по-късно го изнесли на брега. Християните го погребали с чест. Това станало в 311 г.
За преподобни Евтимий Нови узнаваме от службата в Минея. Не са известни подробности: кога се е родил и в кои години се е подвизавал. Той бил благочестив човек.
Прекарвал живота си в честно съпружество. По едно време душата му така се разплакала по Бога, че оставил света и неговите съблазни и заживял в пустиня по примера на древните пустинножители – в непрестанна молитва, в пост и труд. Големите му подвизи удивили ангелите изплашили демоните. Монасите от околните места го избрали за началник и учител.
