Седми по ред в кукерското дефиле на фестивала „Симитлия – Древната земя на кукерите“ бяха кукерите от село Осетеново, община Павел Баня. Под ръководството на Стоян Нанков групата представи традиционните кукерски игри, които са един пъстър и одухотворен предпролетен народен обичай.
Летоброенето не помни точното начало на кукерските игри – техният произход се губи в далечното езическо минало. Чрез игрите хората в миналото са се стремели магически да влияят на природата: колкото по-високо скачат кукерите, толкова по-високи ще израснат земеделските култури; колкото по-далече се чува звънът на хлопките и звънците, толкова по-далече се прогонва злото и болестите.
Предавани от поколение на поколение, кукерските игри достигат и до днес. Празникът се провежда през Сирната седмица, а кукерите се наричат „Старци“. Всеки старец е облечен в традиционен костюм, включващ:
Маска – от козя кожа, украсена с пъстри паети, дантели, мъниста и други. На върха на маската се поставя кукла в бяла рокля, символизираща пролетта и новия живот.
Хлопки или звънци – наричат се „дюзени“;
Калъчка – дървена сабя, с която се „убива“ злото;
Кафяв елек, червен пояс, брич (панталон);
Навуща – бял вълнен плат, навит около прасеца;
Къдънки – изплетена връв от козина, навита върху навущата;
Цървули – от изсушена свинска кожа, украсени с пъстри пискюли.
По традиция в навечерието на празника най-старият в къщата завърта парче халва, а децата се опитват да го захапят само с уста. В основата на празника стои прошката – младите целуват ръка на по-възрастните, за да покажат уважение и да пожелаят „леки пости“, с което започват Великденските пости.
Тази уникална традиция се пресъздава от цялото семейство – свекъра, свекървата, сина, снахата и децата – и е показана с голямо внимание и любов от кукерската група на с. Осетеново на фестивала в Симитли, където представи автентичността и магията на българските народни обичаи.
