Премини към основното съдържание

Илинден събра потомците на Сухострел край параклиса „Св. пророк Илия“

Сухострел, Илинден, празник, Венцислав Златев

На 20 юли, когато Българската православна църква почете паметта на свети пророк Илия, край параклиса „Св. пророк Илия“ в симитлийското село Сухострел отново се събраха потомци, приятели и гости, за да отбележат традиционния Илинденски събор.

Въпреки, че днес Сухострел е без постоянно население, празникът продължава да се организира всяка година именно на 20 юли, независимо в кой ден от седмицата се пада. Той остава специален повод хората, свързани с родното си място, да се завърнат, да се срещнат и да почетат паметта на своите предци.

За пета поредна година организацията на събора бе поета от Венцислав Златев – син на покойния Валентин Златев, който приживе беше сред най-ревностните пазители на традицията. С уважение към делото на своя баща и с грижа към родовата памет Венцислав Златев и неговите съмишленици продължават да събират потомците на Сухострел всяка година на Илинден.

Празничният ден започна с водосвет за здраве, по време на който бяха благословени присъстващите и осветен традиционният курбан. Тази година той беше дарен от Стефка Златева.

Приготвянето на курбана бе поверено на майстор-готвача Иван Пилев с помощта на Александър Воденичарски. За доброто настроение на всички присъстващи, както всяка година, се погрижиха музикантите от община Симитли, които с изпълненията си създадоха истинска празнична атмосфера.

Под стрехите на старите къщи, съхранили спомена за някогашния живот в Сухострел, гостите уютно се настаниха около общите трапези. Ароматния курбан, народната музика и приятелските разговори те си припомниха истории за своите предци, споделиха спомени и отново почувстваха силната връзка с родното място.  

Илинденският събор в Сухострел е много повече от ежегоден празник – той е жива връзка с историята, родовата памет и духовното наследство на селото. Той доказва, че дори обезлюдените населени места могат да съхранят своите традиции, когато има хора, които с любов, постоянство и чувство за дълг ги пазят и ги предават на следващите поколения. Благодарение на тях Сухострел продължава да живее – не само като място на картата, а като символ на родовата памет, принадлежността и силата на българските традиции.