Днес е Игнажден! Денят се чества на 20 декември и е голям църковен неподвижен празник.Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите Игнажден слага началото на големия празничен цикъл, свързан с Коледа и Нова година и тяхното честване.
Най-характерен за този ден е обичаят "полазване", породил и някои от названията на празника – Поляз, Полазовден. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата година.
Прекрачилият пръв прага на дома, се нарича полазник или полезник. Ако се случи това да е добър човек, късметлия или имотен, то семейството в дома ще има добра година, здрава и плодородна. Има поверие, че ако този посетител пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора.
В днешният ден по традиция на трапеза трябва да има боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.
Имен ден празнуват: Игнат, Искрен, Огнян, Пламен, Светослав, Игната, Искра, Искрена, Огняна, Пламена, Светла, Светлана
Празникът е посветен е на Св. Игнатий Богоносец. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Игнажден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици" не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.
Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”.
