Премини към основното съдържание

Жоро Велинов: В Устава на БФС определение "Извънреден конгрес" няма

Георги Велинов - бивш футболист, треньор и ръководител в структурите на Българския футболен съюз в интервю за Sportal.bg относно предстоящия конгрес на БФС.

 

-  Господин Велинов, вече е ясна датата, на която ще се проведе Конгресът. Очакваме на 25 юни БФС да има нов президент и Изпълнителен комитет.  

-  През 2014 г. в интервю за вашата медия Sportal.bg направих задълбочен анализ на случващото се в българския футбол за периода 1994 – 2014 г. В края на интервюто предупредих президента на Българския футболен съюз Борислав Михайлов, че все по-малко са хората, които му вярват и го подкрепят. И наистина се стигна до прецедент, Министър-председателят на България да му поиска оставката, макар и твърде късно според мен. 

Притеснен съм не само от случилото се досега, но и от това, което предстои. След подадената оставка на Борислав Михайлов сме свидетели на безвластие, създаващо ситуация на несигурност, противопоставяне и нежелание на Изпълнителния комитет на БФС да изпълни едно от основните си задължения. От една страна се демонстрира желание за насрочване на конгрес. В същото време щатните служители на БФС обикалят футболните клубове и ги убеждават, че не трябва да подписват инициираната от Инициативният комитет подписка за издигане кандидатурата за президент на БФС на Христо Порточанов.   

Членовете на ръководството на централата се опитват да надскочат себе си, впускайки се в несъстоятелни и юридически неправилни твърдения. Плод на неистовите им напъни е решението на Изпълкома да насрочи Извънреден конгрес. Искам да им кажа, че в Устава на БФС определение „Извънреден конгрес“ няма. В Устава на УЕФА има, но за него по-надолу.

-  Какво нередно виждате?  

-  Няма как Конгрес, на който се провежда избор на Президент и Изпълнителен комитет, да е „Извънреден“. Още от първите години от назначаването ми на поста председател на Зоналния съвет на БФС – Велико Търново постоянно съм участвал в комисии по изготвяне на нормативни документи на БФС, в това число и промени в Устава му. 

Тъй като тогава не успях да намеря Устава на УЕФА на български език, прибягвах до версиите му на немски и руски език. И ако смисълът на преводите от немски и руски език на български език пораждат съмнение, субективност и не разграничават Редовен от Извънреден конгрес, то Уставът на УЕФА е категоричен.

“Редовен“ е този конгрес, в дневния ред на който има избор на Президент и членове на Изпълнителен комитет, което от своя страна е промяна в обстоятелствата на юридическото лице и тази промяна подлежи на вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Мандатът на управляващите органи е четири години.  

-  Кога се свиква Извънреден конгрес и провеждал ли е такъв БФС?

-  Извънреден конгрес се свиква по необходимост от Изпълнителен комитет или от 2/3 от асоциираните членове на УЕФА, които в писмен вид упоменават „Дневния ред“ на Конгреса. В този „Дневен ред“ няма точка „Избор на Управляващи органи“ и решенията не подлежат на вписване. 

В историята на БФС се е провеждал такъв конгрес. Той се състоя в хотел Шератон – София. На него делегатите гласуваха бюджета на БФС и програма за развитие на детско-юношеския футбол. 

-  Ако от БФС потвърдят, че предстоящият конгрес ще е Извънреден? 

-  Препоръчвам на Инициативния комитет, издигащ кандидатурата на Христо Порточанов за президент на БФС, да подготви жалба. Самото решение Извънреден конгрес е заблуда.

Свикването на Извънреден конгрес, това което искат членовете на Изпълкома, противоречи на Устава на УЕФА и не би трябвало да бъде насрочен. Необяснимо за мен е твърдението на г-н Атанас Фурнаджиев, че сега конгресът е излишен и през февруари 2022 г. трябва да има нов конгрес. Съмнявам се, че извлението му е в резултат на некомпетентност. По-скоро опит да се осуети провеждането на нормален Редовен конгрес сега. Това поражда и противоречието, което възниква в решението на Бюрото на Изпълкома и останалите му членове. Това е решение, което трябваше да бъде взето много отдавна, защото то е в унисон с Устава на УЕФА. Това недоразумение подведе някои от щатните служители, които открито се противопоставиха на събирането на подписи. Много енергия изразходиха да разубеждават футболните клубове да подписват подписката, инициирана от Инициативния комитет за свикване на конгрес на БФС. С тези си действия, подведени и в стремежа си да бъдат убедителни, те изговориха несъстоятелности, които са шокиращи. Обидно звучи твърдението, че смисълът на точка 8 (точка „Разни“) в подписката, отнемане правото на аматьорските клубове да гласуват. 

Необяснимо е поведението на някои зонални и областни председатели на БФС. Лесно е да се кълнеш във вярност на президента на БФС преди конгреси с предрешен изход, каквито бяха проведените след 2005 г. Лесно е да намериш делегат на конгрес, на когото да пробуташ в ръката предварително написано изказване с хвалебствия за президента и, разбира се, за теб. Изказване, от което клетникът дълго ще се черви и изпотява, докато събере кураж да изрече: „Срамувам се от себе си“. И какво се случи, след като Борислав Михайлов подаде оставка и то не по собствено желание? Колко от колегите му в Изпълкома на БФС и щатни служители по места засвидетестваха своята солидарност и си тръгнаха с него … или се „осъзнаха“ и решиха, че са били „манипулирани“… „Президентът е мъртъв, да живее президентът!“ Вече си имат фаворит. След заплахите в края на мисията си свенливо питат: “Ти нали ще гласуваш за Емо?“ И получават логичен отговор: “Как да гласувам за Емо, като вие не искате да има конгрес“.

-  Разрази се полемика и около правото на глас на аматьорските клубове…

-  Особено болезнена чувствителност проявявам към опитите на някои от ръководителите на БФС да ограничат броят на имащите право на глас аматьорски клубове, тоест един клуб = един глас. Пренебрегвайки член 22-и от Устава на БФС, г-н Атанас Фурнаджиев недвусмислено се изказа за това. Това изконно право на аматьорските клубове е дадено от Конгреса на БФС, проведен през 1998 г. Трима стоят зад реализацията му. Името на този, в чиято глава се е родила идеята, не споменавам, защото неговата роля е незначителна. Ще посоча обаче другите двама: 

Александър Георгиев Тошев – юрист, известен спортен журналист и делегат на конгреса от Велико Търново, който направи предложение за тази промяна в Устава. 

И най-добрата идея няма да бъде осъществена, ако няма кой да я подкрепи. Това по един убедителен и емоционален начин, типичен за него, направи големия Христо Стоичков – легендарният ни футболист, прославил България по целия свят. И аплодисментите, с които беше съпроводено изказването му, беше недвусмислен сигнал, че аматьорите вече са равнопоставени на футболната карта на България. 

Куриозното е, че именно в област Велико Търново, където се е родила тази идея, съпротивата на днешните местни щатни служители на БФС е най-ожесточена. И се питам дали ако те бяха на същите постове в далечната 1998 г., въпросната идея щеше да види „бял“ свят. Разбирам отлично поведението им. Те работят в условия, в които правото им на мнение е ограничено. В стремежа си да оцелеят те не мислят рационално и не осъзнават, че техните действия са противоуставни. На по-късен етап, когато бъде насрочен конгрес и се регистрират кандидатите за президент на БФС, ще се опитам да анализирам условията, при които съм работил 8 г. при „бохема“ Иван Славков и „деспота“ Иван Вуцов и условията за работа през останалите години при Героите от САЩ 94. Ще направя кратък анонс:

При Славков и Вуцов се чувстваш ръководител, имаш право да даваш и реализираш идеи, които са в полза на аматьорския футбол. (Зоналните и Областните съвети на БФС работят в интерес и за развитието на аматьорския футбол) Много предложения, дадени от нас, са намирали място в нормативните документи на БФС. За това и всеки от нас се е чувствал полезен. 

Инстинктът за самосъхранение е изключително важен за оцеляване на човешкия индивид. Понякога в името на това оцеляване някои от нас губят човешкия си облик и най-вече собственото си достойнство без което се превръщат в безлична лесно манипулируема маса. 

 Ще завърша с една латинска мъдрост: „Прекрасно нещо е човекът, стига той да е човек“.