Днес ще замълчим.
Защото няма думи за тези 400 разреза.
Няма думи за определената от българското
правосъдие „лека телесна“ повреда.
Няма думи за онова „Свобода или смърт“,
татуирана на ръката на един звяр...
И чувството на безнаказаност.
Няма думи за домашното насилие, което всички заедно търпим.
И за което всички заедно сме виновни.
Днес България се обедини от 400 разреза на едно дете.
От точно толкова разреза на българското правосъдие.
От вкаменените сърца на съдии и прокурори.
От бликащата кръв и страданието от „частен“ характер.
Днес аз съм Дебора.
Днес България е Дебора.
И е време за справедливост.
( От ФБ страницата на Снежана Стоименова)
снимка от протеста пред Съдебната палата в София, vesti.bg
